|
Сивостен :: SciFi Series: Moonlight (ревю) - Рон Козлов, Тревор Мънсън, Драма, Сериали, Фентъзи, Алекс О'Лафлин, Браян Дж. Уайт, Джейсън Доринг,
 | |
Стилен, но за жалост кратък - "Лунна светлина" е още един от фантастичните сериали, които не успяха да издържат на напрежението, с което се характеризират последните години на този телевизионен фронт, и остана на екран едва с шестнадесет епизода.
Няма как веднага да не се направи паралел с "Досиетата на Дрезден", не толкова поради това, че тематиката им е сходна - тук фентъзито е ограничено до вампири - а по-скоро от страна на близката времева рамка, 2007-2008 г., и най-вече заради големия потенциал, който така и си остана нереализиран. Факт, показателен и за вкусовете понастоящем, и за това, че вълненията, които бушуваха из индустрията по това време, все пак успяха да погубят и някои наистина добри идеи.
Историята на сериала всъщност съвсем не е непозната - темата за злото, преминало от другата страна на илюзорната граница, съществува от край време, особено при подобни произведения. В случая, в лицето на Мик Сейнт Джон - чаровен, около стотина годишен вампир, който в следствие на разочарованието си от нощните си сродници като цяло, а в частност от своя наставник, се обръща към една от горе-долу подходящите за новата си същност професии. Както бихте се досетили - детективската.
В интерес на истината, неизбежно трябва да добавя, че ако трябва да се търсят сходства, то "Лунна светлина" наподобява изключително силно един позабравен, но доста стойностен канадски сериал от края на осемдесетте години, носещ името "Forever Knight" - който и по принцип е един от пионерите при чисто вампирската тематика на малкия екран, изпреварвайки с няколко години "Бъфи" и "Ейнджъл".
Това, което го пък отличава от последните два, както и от "Кръвни връзки", с който се появиха - и залязоха - горе-долу по едно и също време, е че за разлика от всички тях се разполага повече в драматичната, малко романтична ниша. Което не значи, че известен екшън, приключенски моменти или доза комични ситуации отсъстват, нито че случаите, с които главния герой се занимава, са безинтересни или предвидими, но водещият мотив е по-скоро еволюцията на персонажите. Съответно, сериалът не е и толкова ефектен, далеч не изпълнен с латексови маски и костюми или разноцветни светлинки, били те пищни или не, но това по никакъв начин не наврежда на качествата му.
Всъщност, затова е и толкова жалко, че "Лунна светлина" прекъсна твърде преждевременно - просто подобен тип развитие изисква малко повече време. Въпреки това обаче е поредица, която заслужава вниманието на любителите по-специално на вампирските истории. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|