|
Сивостен :: Една трилогия за войната от Константин Симонов (ревю) - Константин Симонов, Военен роман, Исторически роман, "Живи и мъртви", "Последно лято", "Хората не се
 | |
 Трудно ми е да отделя "Живи и мъртви", "Хората не се раждат войници" и "Последно лято". Някак си е неестествено, въпреки че могат да се четат и поотделно. Просто разказват една история - тази за Втората световна война, от самото и начало до момента, в който на практика се слага края, макар и де юре да продължава и отвъд него. История през погледа на преките участници от руска страна. Разказ за героизъм, за страх, за надежда и отчаяние. За подвиг.
Защото както и да гледаш на тази война, най-голямата тежест пада върху СССР и нацистка Германия. Именно този фронт е кошмарен за немците, но е такъв и за руснаците, и там са най-големите жертви. Всъщност, ценното в тези творби е от една страна това, че авторът е достатъчно запознат от първа ръка със събитията, но и това, че се фокусира не върху глобалната политика, генералните щабове и лидерите, а върху обикновените хора. Е, да, офицери и генерали, но от онези, които участват в битката най-пряко.
Разказва ни и какво става зад фронта. Защото войната не е само онази линия, на която се водят бойни действия. И не е леко дори когато си дълбоко в тила. Или изобщо - дава ни представа за всичко онова, което се е случило, но без онзи ореол, с който обикновено го обграждат. Всичко е показано така, както е било. Като грозно, безкрайно отвратително нещо, което не трябва да се случва. А историческата коректност може да се нарече почти абсолютна. Във всичко - начина по който се воюва, местата, събитията, та чак до мислите и чувствата на участниците.
И макар да има своята политическа оцветеност - нима е възможно да се мине без нея не само по времето, когато са писани книгите, а изобщо - все пак тя не е водеща. И не пречи да се чете дори от хора, които изпадат в истерични състояния на тема антикомунизъм. А не може да се мине без нея, защото тогава действително са вярвали все още в идеята. В лидера. И промяната на този факт би значела изкривяване на действителността.
Фабулата сама по себе си също е безкрайно увлекателна, образите - убедителни, запомнящи се и близки. И когато снаряд отнесе дори най-незначителния от тях, читателят усеща, макар и в далеч по-малка степен, болката, която човек изпитва, когато губи приятел. И може би точно тогава разбира войната.
На фона на всичко написано, освен да завършим с това, че четейки трите книги от поредицата на Константин Симонов, можем само да се замислим колко интересна е всъщност историята. И колко много имаме да се поучим от нея. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
