Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Майстори на фантастиката: Робърт Силвърбърг (статия) - Литература, Научна фантастика, Американска литература, Биография, Златна ера на научната фантастика,
Майстори на фантастиката: Робърт Силвърбърг

Поредици: Велики майстори на научната фантастика

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 30 март 2009.

Публикувано в Статии :: Литература, Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Един от малкото все още намиращи се измежду нас майстори на художественото перо в служба на прогностичната мисъл, любимец на поколения почитатели на научното във фантастиката, както и един от най-титулованите и продуктивни писатели в своята област, Робърт Силвърбърг е роден на 15 януари 1935 г. в Бруклин, Ню Йорк.

Интересът му към литературата, по-конкретно фантастиката, датира от най-ранна възраст - самият автор се описва като затворено и тихо дете, намиращо своеобразен отдушник в подобни произведения, и стъпка по стъпка това довежда до логичния изход. На четиринадесетгодишна възраст, младият Робърт започва да публикува любителско издание - или както го наричат днес, фензин - за научна фантастика, под името "Spaceship", а четири години по-късно излиза и първата му статия в "Научнофантастични приключения". През 1954 г. пък, Силвърбърг, все още юноша, дебютира с разказ в британския "Nebula Science Fiction", а още година по-късно - през 1955 - бял свят вижда първият му роман. Същевременно изучава сравнителна литература в Колумбийския университет, от който се дипломира през 1956 г., и по този начин, на практика, пътят на големия американски фантаст е предначертан.

През същата година Робърт Силвърбърг се жени - за Барбара Браун, инженер-физик - като междувременно е заживял и самостоятелно, при това в обкръжение, което оказва силно положително влияние на кариерата му на писател. В компанията на друг израстващ автор - Харлън Елисън - и вече утвърдения такъв Рандъл Гарет, с когото пише известно време в съавторство, младият творец бързо навлиза в средите от онова време. Нещо повече - същевременно е публикувал огромно количество разкази, които му донасят и първата от петте му награди "Хюго" - за най-обещаващ млад талант.

При все това, в началото на творческия си път, Силвърбърг все още е далеч от задълбочения автор, който любителите на фантастиката познават от зрелите му творби. До голяма степен първите му произведения са чисто приключенски - елемент, който отчасти се запазва и по-късно, като част от характерния му стил, но без силния подтекст, за който все пак се усещат известни индикации. Въпреки тях, обаче, ще отмине доста дълго време, преди американецът да стъпи на сериозната сцена.

В периода 1957-1959 г. Робърт Силвърбърг публикува зашеметяващо количество произведения - над 220 разказа и 11 романа, повечето от които никога повече не препубликувани. Всъщност количеството им е толкова голямо, че му се налага да ползва също толкова голям брой псевдоними - по-известни сред които Дейвид Озбърн, Калвин Нокс, Ивар Йоргенсон и пр. На практика, американецът се превръща в машина за истории - способността му да пише по всевъзможни теми за кратко време и зададен в обща рамка сюжет го превръща в питомец на редица редактори. А и самият той, по това време, е въодушевен да обори идеята "писател къща не храни" и недоразбира как иначе талантливи творци не могат да се издържат с помощта на перото си. Все пак, след воаяжи в най-различни жанрове - в т.ч. крими, уестърни, даже еротика (нещо, което по-късно няма да го притеснява), сам Силвърбърг осъзнава, че писането му се е изкривило от художествена литература към полуавтоматична работа и далеч не съумява да приложи реално таланта си в творбите си.

През 1959 г., едва на двадесет и четири годишна възраст, все още младият Робърт обявява, че се отказва от научната фантастика - и, в интерес на протокола, в периода 1960-1972 публикува около седемдесет нехудожествени произведения, най-вече в областта на праисторията, археологията и разнообразните открития. Всъщност, облича в думи дори сериозно количество леки порнографски издания, като това далеч не е нещо, от което се срамува.

Голямата промяна у Робърт Силвърбърг настъпва в края на шейсетте години на отминалия век, под влияние на Фредерик Пол - тогавашен редактор на "Galaxy" и също бъдещ Велик майстор на научната фантастика - който буквално го придумва да не изоставя напълно жанра. Новият Силвърбърг е по-мрачен, далеч по-задълбочен, непредвидим, при него постепенно започват да се прокрадват идеи за социална прогностика, базирани на широка основа изследвания от Античността до днешни дни. Всичко това, разбира се, става на части, и проявява ту едно, ту друго лице, докато се балансира. През 1968 г. обаче американецът най-сетне, след четиринадесет години пауза, отново е номиниран както за Хюго, така и за Небюла, при това както за новела, така и за повест.

През този нов период от кариерата му излизат произведения като "Нощни криле" или "Книгата на черепите", а самият автор е номиниран многократно - през 1968 г. за Хюго и Небюла с "Thorns", същата година за Небюла с "Маските на времето", през следващата с "Up The Line" и за двете, през 70-та с "Tower of Glass", а през 1971 най-сетне печели и Небюла с "Време за промени". Като цяло, времето между 1968 и 1977 г. са и най-силните за Силвърбърг, с две Хюго-та и четири Небюла. А в цялостната си кариера той е номиниран близо петдесет пъти общо за двете.

През 1973 г. писателят се отказва от писането на разкази - този път не на шега - притеснявайки се от ново прегаряне, въпреки че в края на седемдесетте нарушава отново и този си принцип, макар и по изключение. С началото на осемдесетте започва и най-успешния му цикъл, "Маджипурските хроники", чиято първа книга - "Замъкът на Лорд Валънтайн" - излиза точно през 1980 г., последвана от ни повече, ни по-малко девет произведения до 2004-та. Годината, през която получава и титлата Велик майстор на научната фантастика - а междувременно е издал и още двадесет романа, преди да се оттегли в заслужена почивка.

За съжаление - на почитателите, разбира се - през последната петилетка ветеран-фантастът Робърт Силвърбърг не е нарушил това си последно си златно правило, и единственото, което излиза от негово име, са най-разнообразни сборници разкази. Но въпреки това, американският маестро остава едно от най-големите пера в жанра, и можем само да се надяваме, че ще ни зарадва отново.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 3926 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.