|
Сивостен :: Постно: Прясно зеле (статия) - Бяло зеле, Домати, Кулинария, Пост, Рецепти
 | |
 Постите започнаха. Един ще ги спазва по религиозни причини, друг ще кара „непълен пост”, трети ще си хапва свинско и ще си жули ракийка. А аз реших да си тествам ината. Съответно като човек, който няма кой знае какъв опит, прецених, че ще я карам на салати, плодове и мюсли (с гореща вода). Някъде на третия ден обаче ми омръзна (този режим, не постенето) и запретнах ръкави за някоя манджичка. Изборът ми падна върху най-лесното и най-заешкото – прясното зеле. Хем, че вече имах известен опит (предния път го загорих жестоко и не знам какво беше като вкусови качества). Огледах хладилника, събрах две и двеста и върху кухненския плот се появиха:
3/4 средно голяма зелка;
1 домат;
1 лимон;
вода;
сол;
червен пипер;
бял пипер;
дафинов лист;
зеленчуков бульон;
олио.
Прилежно изрязах всеки кочан от всеки зелев лист и засипах кухнята с малки хвърчащи парчета зеле. Вече съм твърдо убедена, че този зеленчук не се подчинява на физичните закони и има страст към летенето. След това нарязах на ситно каквото беше останало от листата и го насипах в средно голяма тенджерка. Засипах го със сол и със сока на лимона и запретнах ръкави. Зарових пръсти в зелево-лимоново-солената смес и стиснах. Веднъж, два пъти, три пъти. Колкото пъти трябваше, докато се покрих чак до лактите с резенчета, а солта се настани под ноктите ми. Търсеният ефект на полусмиване/намаляване на обема/овкусяване беше постигнат след около пет минути усилени мануални манипулация и половин кухня, плувнала в зеле.
Следващата цел в коварния ми план да превърна помещението в декор от филм на ужасите бе доматът. Обелих го прилежно, настъргах го на рендето и успях да си лекьосам кухненската престилка. Е, перилни препарати бол, така че малките червени пръски върху мен не ме притесниха особено. (Най-вече защото успях да се размина със сериозно порязване на рендето). Някъде около момента, когато приключих с домата, олиото в тенджерката на печката започна да цвърчи подозрително. Аз задуших протестите му с малко червен пипер, запържих подправката и я залях с настъргания домат. Оставих ги да се позадушат заедно и ги погребах под лавина от зеле. (Ефектът – проклетото шавливо зеле разшири кухненската си инвазия и около тенджерата.) Започнах да бъркам енергично. Въобще не ми се искаше и този път да се простя с манджата, защото съм я оставила да си къкри (разбирайте „загаря”) спокойно.
Ако сте готвили прясно зеле, знаете, че то само си отделя вода. Проблемът е, че тя се изпарява доста бързо, ако котлонът е силен. Ето защо намалих печката драстично и продължих да бъркам. Метнах вътре с вещ жест (много го мога вече) зеленчуковия бульон, смления бял пипер и няколкото дафинови листа. Залях всичко това с вода и отидох да си гледам любимите медицински сериали.
Гузната съвест обаче не ми позволи да се откъсвам от кухнята за повече от 5-10 минути и в крайна сметка постоянно претичвах от телевизора до кухнята. (Нищо не разбрах от епизода на Клъцни/Срежи, но пък не загорих зелето). Изгорих си и езика, разбира се, докато пробвах дали е сварено. Възможно е да установите, че кулинарното ви творение сякаш е изсмукало цялото олио, което сте му сложили. Поне при мен беше така. Ето защо няколко пъти доливах мазнина в тенджерата, заедно с вода, докато зелето се свари. А когато това най-сетне стана... Крайно невъздържано унищожих около половината тенджерка.
И почистих кухнята от непослушното зеле. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
