|
Сивостен :: Казанова, червен сатен и Prodigy (ревю) - Диана Добрева, Ален Добрев, Анели Пино, Асен Левов, Биляна Петринска, Борислава Костадинова, Венелин
 | |
Източник: teatri.bg
Произнасянето на името Казанова светва червено и предизвиква усмивки. Асоциацията с любовника продължава да събужда интереса на читателя и зрителя. Нашите родители помнят срещата си с него във филма на Федерико Фелини „Il Casanova di Federicco Fellini” (1976), когато в ролята е Доналд Съдърланд. Единайсет години по-късно, в него се превъплъщава Ричард Чембърлейн, когато още не е отминала славата на неговия отец Ралф де Брикасар. А пък в нашите представи изглежда като покойния вече Хийт Леджър, който изигра италианския прелъстител в „Казанова” (2005).
Предоставя ни се поредна възможност да се срещнем с него, този път „на живо”. За първи път на българска сцена можем да видим авторския спектакъл на Диана Добревам, на сцената на ДТ „Сълза и смях ”, посветен на ловеца на женски души, тела и мисли. Спектакълът досега не е интерпретиран в родното театрално пространство, което от една страна е добре - няма база за сравнения и препратки, от друга страна е трудно, когато създаваш нещо за първи път.
„Казанова” на Диана Добрева ще предизвика у вас усещания, които няма да можете лесно да забравите. Експресивно е всичко в него - от пищните костюми, през отбраната, на места с цитати музика и силния текст, който извира от Владимир Карамазов, в ролята на Джакомо Казанова. Голотата също има роля в постановката, понякога прикрита, в други моменти нарочно поставена отпред, но винаги красива и еротична.
Марина Додова, която е автор на костюмите и сценографията, е заложила на индивидуалността на женските образи и я е отразила в техните рокли и прически. В декорите е успяла да задоволи желанието на режисьорката и е „нарисувала” отделните сцени като картини, като ренесансови снимки от епохата, запечатали чувствата на човека, който се превръща в индивид.
Диана Добрева решава да ни покаже Казанова, различен от представата ни за него. Тя ни разказва, че причината на него да му се случва всичко е всъщност драматична. Чрез всяка жена той се стреми към изгубения рай и докато е още жив иска да се докосне до него чрез жената, чрез любовта. Докосването е само за миг, но това не го спира със същата страст да тръгва към следващата. Чрез любовта Джакомо иска да се докосне до безсмъртието, да намери онази любов, която е неговото безсмъртие.
„Казанова” е актьорско представление, но без тази режисура, авторски поглед и чувство, подплатено от концентриран текст, минимален декор и ярка музика нямаше да е това, което е. Въздействащо и искрено. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|