Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Нови открития за коприната (статия) - История, Индия, История на коприната, Китай, Нови открития, Пакистан
Нови открития за коприната

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 28 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Коя наука е баща, коя - майка на всички науки - спор изконен и стар колкото навярно втория появил се на земята учен ум. Но ако не опознаеш себе си, ако не се учиш от това, което ти се е случило, няма как да бъдеш човек. Така че, ако разширим границите на това твърдение, навярно ще разберем защо почти всеки е запленен от миналото. Защо историята е важна и толкова интересна. Но все пак, нека кажем нещо повече за нея - тя борави с факти. Дали ще са потвърдени писмени източници, или пък артефакти - няма значение, трябва да има на какво да стъпи.

Първо, още нещо за коприната. Обвита в множество легенди, тя пленява въображението на мнозина, дори само с приключенията от литературата и киното, свързани с небезизвестния път на коприната. Легендата гласи, че изобретението принадлежи на съответната нейна богиня - жена на митичния Жълт император, преди около пет хиляди години.

Според историята, в началото само императорското семейство е носило копринени туники - бяла в двореца и жълта, в цвета на земята - извън него. По-късно започва да се разпростира из висшите ешелони на властта и така нататък. Но дори до наши дни е символ на стил и благоденствие да спиш в копринени чаршафи.

Коприна започва да се прави в Европа около 550 години след Христа. Легендата гласи, че агент на византийския император Юстиниан I, под страх от смъртна казън, пренася копринени буби извън границите на Китай. Използва кухи бастуни, в които поставя яйцата. Изключителен риск, имайки предвид, че действително забраната за износ е била строга.

Китай търгува коприна с целия свят. В исторически план можем да я разглеждаме като една от първите стоки, достатъчно ценни, за да бъдат пренасяни на дистанции, които дори в днешни дни изглеждат големи, а представете си по онова време. В Египет, в Долината на царете, е намерена мумия, датирана на повече от три хилядолетия, облечена в коприна. Европа също е една от основните дестинации, макар и на по-късен етап – още Одисеята говори за нея. За цената и можем да съдим по законите за ограничаване на разходите на Тиберий, с които се забранява на мъжете да носят копринени одежди. А за ценността и - по това, че същите се оказват крайно неефективни.

Но нека споменем няколко думи и за вече по-скорошните открития, свързани с коприната. Доскоро това, че се е появила в Китай, около две и половина хилядолетия преди Христа, бе считано за неоспорим факт. Поради над хилядата години разлика с открити доказателства за съществуването и извън границите на китайската империя се считаше, че технологичното нововъведение, довело до появата на тази толкова ценена тъкан, е изцяло китайско притежание в исторически план. Защо говорим в минало време? Защото последните открития дават на учените повод да предположат, че може би по същото време, независимо технологията е изобретена в Индия.

Орнаменти открити в Източен Пакистан, където е имало развита култура преди повече от четири хиляди години, изглежда съдържат коприна от буба, местна за региона. По-любопитното е, че техниката на производство е подобна на онази, която се счита за най-строго пазената тайна в Поднебесната империя. Най-старите достоверни доказателства за производство на коприна в Китай са датирани до 2570 години пр.н.е. Новооткритият обект е на подобна възраст, което автоматично оборва предишната теория, че най-старата коприна извън империята е от 1500 година пр.н.е., на което се гради теорията за изключителното първенство на Китай.

Обектите идват от две места – град Харапа, люлката на индуската цивилизация, и Чанху-даро, на около петстотин километра южно от него, и са намерени от археологическите експедиции през 1999 и 2000 г., проведени по Американо-пакистанския проект за изследване на Харапа. Заради големия брой артефакти обаче, детайлното изучаване отнема доста време, което е и причината за забавянето на това толкова важно откритие. Предположението е, че новооткритата коприна е произведена от същите буби, от които идва и тази от Чанху-даро, въпреки че по принцип китайската коприна се прави от одомашен вид копринена буба - Bombyx mori.

Коприната от Харапа изглежда е произведена по технологията на точене на коприната, при която нишката се събра върху макара, а не се усукват малки връвчици в цяла такава. Именно това е технологията, за която се считаше, че е присъща само на Китай, и която не е била известна извън империята преди първите векове на новата ера.

Според други учени обаче, в Китай се произвежда коприна далеч преди 2500 години преди Христа, което дава възможност да се твърди, че все пак първенството е такова, каквото се е считало и досега. Колкото до индусите, то е възможно да са внесли бубите и технологията по чисто търговски път. Все пак без съмнение едно подобно откритие разклаща историята и дава повод да се усъмним в нещо, което до този момент се считаше за абсолютно сигурно.

--
По материали от Nature - Vol. 457, Issue 7232 (2009)






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 7264 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (15) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.