Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Inkheart (2008) (ревю) - Иън Софтли, Дейвид Линдзи-Абеър, Приключенски, Фентъзи, Брендън Фрейзър, Елиза Бенет, Мат Кинг, Пол
Inkheart (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 26 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Мастилено сърце (2008)

Ако държите на търсенето на дълбокия смисъл в киното, можете да намерите приказка за силата на писаното слово в „Мастилено сърце”. Бихте могли да кажете, че това е една история за вечната любов, която дори времето не може да погаси. За семейното огнище, в което докато гори дори частица надежда, диренето на изгубения член не може да спре. За перото и меча. И естествено за вечната битка между доброто и злото. Естествено, ако не държите на подобни неща, спокойно можете да си представите една хубава приказка, с участието на специалиста в жанра Брандън Фрейзър, чийто герой, заедно с дъщеря си, се впуска в дивно приключение в търсене на потъналата в историята от една книга съпруга.

Лентата започва обещаващо, темпото лека по лека се забързва, докато събитията започнат с бясна скорост да препускат през екрана. Градацията на напрежението следва подобна крива и резултатът е доста занимателен, предимно добър филм битуващ във фентъзи жанра. Въпреки това не се съмнявам, че както почитателите на същия, така и онези, наричащи модерната приказка „глупости”, бързо ще намерят не един и два кусура. Но това далеч не пречи на нормалния зрител да си прекара доста добре времето с „Мастилено сърце”.

Филмите по роман традиционно се отдалечават в малка или голяма степен от оригиналния текст. Същото донякъде важи и тук. Разликата е, че цялостното усещане е запазено по много добър начин, историята се разпознава и не влиза в конфликт с текста на книгата. По принцип, при подобна ситуация често това, което се търкулва по екрана, има нужда от допълнителни обяснения, защото е неразбираемо за онзи, който не е запознат с базата, на която се гради лентата, но тук е избегнат и този момент – какъвто и въпрос да може да си зададе зрителя, той получава отговор на екрана. Така че червена точка за „Мастилено сърце”.

Брандън Фрейзър прави добра роля, без забележки към играта му, но по-забележима е Елиза Бенет, в ролята на Меги, която изглежда невероятно естествено на екрана. С тази разлика, че изобщо не изглежда като дванадесетгодишна и спокойно можеше да се мине без споменаването на възрастта и.

Без претенция за сериозност, без дълбока, разтърсваща драма и с малко специални ефекти, по-специално впечатляващата визия на сянката, и добра игра, филмът се превръща в един вариант да се отърсиш от ежедневието, потапяйки се в света изграден от Корнелия Функе и пресъздаден на екрана от режисьора Иън Софтли. А и в крайна сметка, никой не може да живее само със сериозно кино, така че бих препоръчал лентата на всеки, който иска да се отърси за час-два от ежедневието.






Допадна ли ви този материал? (8) (2) 4255 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.