|
Сивостен :: In Memoriam: Филип Хосе Фармър (1918-2009) (статия) - Литература, Научна фантастика, Биография, Златна ера на научната фантастика, История, Филип Хосе Фар
 | |
 На двадесет и пети февруари, на деветдесет и една годишна възраст, си отиде още една от ярките звезди на фантастичния небосклон - вечният бунтар Филип Хосе Фармър.
За разлика от литературното наследство, биографията на американския писател е относително скромна. Роден е на 26 януари 1918 г., в Норт Тер Хот, Индиана. До петгодишната му възраст, семейството му се мести на четири пъти - първо в Индианаполис, после в Грийнууд, отново Индиана, след това в гр. Мексико, Мисури, докато в крайна сметка се установява в Пеория, Илинойс. Където, с известни прекъсвания, Фармър прекарва по-голямата част от живота си.
През 1936 г. завършва местната гимназия, където се проявява като великолепен атлет и дори влиза в съответното почетно общество. На следващата година записва журналистика в Университета в Брадли, но банкрута на бащиния му бизнес го принуждава да напусне временно колежа и да работи известно време във фабрика в Илинойс. През 1939 г. се завръща към образованието си, сменяйки обаче дисциплината с английска литература и философия, като дори печели приз от последния курс. Разбирайки впоследствие обаче, че той е свързан повече с постиженията му на пистата и във футболния отбор на колежа, тихомълком преустановява спортните си изяви.
Още година по-късно, младият Филип среща голямата си колежанска любов - Елизабет Андре. Междувременно, самият той се премества в колеж в Мисури, за да може да изучава и древногръцки, въпреки че това му коства повече от 300 мили на автостоп през почивните дни. Все пак това не се оказва достатъчно голяма пречка, и на 10 май 1941 г. двамата тайно се женят, а скоро след това Фармър решава да постъпи като кадет във военновъздушните сили, както го заварва японската бомбардировка над Пърл Харбър. В следствие той напуска войската и се завръща в Пеория, където работи повече от единадесет години на първоначално временната си работа в местна стоманообработваща компания.
През 1945 г. семейство Фармър се сдобива с дъщеря - Кирстен - а през 1946 г. младият баща най-сетне публикува и първия си разказ, "O'Brien and Obrenov". През 1949 г. публикува и поема, а под натиска на съпругата си, която не желае той повече да опропастява литературния си талант, се завръща за последен път към образованието, и през 1950 най-сетне се дипломира като бакалавър по английска литература. Две години по-късно, през 1952, излиза разказът му "Любовниците", който шокира тогавашната общественост, нарушавайки табуто върху темата за секса във фантастиката, и от този момент нататък всъщност изгрява и литературната звезда на Филип Хосе Фармър. Разбира се, и по-късно, по един или друг повод, той се заема с различни работи - включително до съветник по разработки в областта на космическата индустрия, но пътят му на фантаст вече е предначертан. Нещо повече, през 1953, Фармър е удостоен и с първата от трите си награди Хюго, за най-обещаващ млад автор.
 За дългия си и богат творчески път, американският писател публикува над петдесет книги - новели и сборници, повече от сто разказа и още около петдесет есета, статии и т.н., което го прави един от най-продуктивните фантасти на всички времена. Номиниран е общо шест пъти за "Хюго", от които печели, както вече споменахме, три, още два пъти - за "Небюла", а през 2000 и 2001 г. последователно е отличен както с приза Деймън Найт и титлата Велик Майстор на научната фантастика, така и със Световната награда за цялостен принос към фентъзи жанра, което е доста показателно за широкото поле на изява на творчеството му. А самият той продължава да пише на практика до смъртта си, като последните му новела и разказ все още не са излезли от печат.
На фона на всички тях, все пак, Филип Фармър ще остане завинаги в историята на фантастиката с образа си на бунтар, едва ли не литературен анархист, който охотно обръща внимание на чувствителни и често избягвани теми. Една от тях, разбира се, е религиозната, която се среща на места в отделните му творби, но значително по-често американецът засяга сексуалната тематика. По-забележителните му разкази в тази насока са събрани и в собствен сборник, "Странни отношения", като дори пише не-фантастична новела възоснова подобни размишления - "Fire and the Night", от 1962 г., посветена на аферата между бял мъж и чернокожа жена, съдържаща доста любопитно за времето си гледище. Общо в тази насока признание получава дори от Робърт Хайнлайн, при това в посвещението на една от известните му творби - "Странник в странна страна", и който е автор на свой ред добре известен с неортодоксалните си социални виждания в сферата на научната фантастика.
 Най-известни все пак остават двете му големи поредици - "Стъпален свят" и "Воден свят", първата писана в периода 1965-1977 и съдържаща шест новели, плюс още една частично свързана, и за която Роджър Зелазни твърди, че има пръст в оформянето на идеята му за "Хрониките на Амбър". Втората твори в периода 1971-1983 и на свой ред се състои от пет части, плюс допълнителни разкази. Интересното при нея е, че се базира на значително по-ранна негова новела - "Owe for the Flesh" още от 1952 г., писана за литературен конкурс, в който обаче не успява да се наложи, а провалът и почти отказва младия тогава писател от творческото поприще. Дори ръкописът и бива загубен за около тридесет години, но през 1983 г. тя все пак вижда бял свят в силно преработен вид. Иначе, началото на поредицата дори бе филмирано през 2003 г., не само обаче без да пожъне особен успех, но и срещайки доста хладен прием от страна на почитателите на американеца.
Третото, с което Филип Хосе Фармър остава известен е преработката на истории за популярни персонажи и с техните фиктивни биографии под доста своеобразна, далеч от невинна форма, на която дори по-късно - когато други последват примера му - се смята за изобретател. Така се получават творби като "Другият дневник на Филиъс Фог", запълващ някои празнини по творбата на Жул Верн, "A Barnstormer in Oz", за сина на Дороти, "Tarzan Alive: A Definitive Biography of Lord Greystoke" и т.н. Връзката с последния е особено интересна, тъй като самият Фармър по бащина линия има реална, макар и далечна кръвна връзка с бароните Грейсток.
Фармър пише и под различни псевдоними, като най-популярен може би е случая с Килгор Троут - герой на Кърт Вонегът - под който издава "Venus on the Half-Shell" през 1975 г., и дори смята да сътвори и продължения, но известни неразбирателства с големия белетрист все пак го спират.
Разбира се, може още да се пише за Филип Хосе Фармър и огромния му принос към развитието на фантастичния жанр, но в крайна сметка за това най-добре говори самото му творчество. И фактът, че с кончината му на 25 февруари 2009 г. празнината, зейнала насред научната фантастика, се отвори още по-широко.
Поклон пред светлата му памет! |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
