Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Dexter (ревю) - Джеймс Манос-Младши, Джеф Линдзи, Драма, Криминален, Сериали, Дейвид Зайас, Джеймс Ремар, Дженифър К
Dexter

Поредици: Криминални сериали

Автор: Димитър Грозданов, сряда, 18 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

През последната петилетка на малкия екран вече се гледа с друго око. Сериали като "Изгубени", "Хаус", "Свръхестествено", "Бягство от затвора" размиха границата между киното и телевизията. Високото качество на продукцията, немалките бюджети и добрите актьори станаха предпоставка не само за изключително голям зрителски интерес, но и за едно своебразно възраждане в жанра. Някои от най-ярките и запомнящи се образи, които вероятно и след време ще характеризират кинематографията на епохата ни, се родиха тъкмо на телевизионния екран – свръхинтелигентният и арогантен д-р Хаус, новата мода екшън герои като Майкъл (“Бягство от затвора"), Сам и Дийн ("Свръхестествено"), по-човешките образи представени в "Изгубени", олицетворяващи проблемите на съвремието ни като наркотици, алкохол, свръхнапрежение, са пример само за малка част от новите тенденции.

“Декстър" също намира място под слънцето, въпреки известната пренатовареност в неговия жанр. Сериалът успява в най-важното - да бъде уникален, различен и да грабне зрителя.

По мотиви от книгата "Тъмните мечти на Декстър", на екран от 2006 г., "Декстър" вече има три завършени сезона, всеки от по точно 12 епизода. Те разказват историята на едноименен сериен убиец от Маями, живеещ според кодекс от правила, оставен от баща му Хари - полицай. Напълно безчувствен вследствие травма, останала от детството му, той подбира жертвите си сред криминалните отрепки, успели да надхитрят системата. Но не се подлъгвайте – това не е "Батман" или "Супермен", въпреки че както последните също се прикрива зад маска, само че на криминалист, Декстър не е герой – той има нужда да убива, и въпреки че го прави с определен стил, остава именно сериен убиец, а не пазител на реда и хората. С течение на сериала в живота му се намесват обаче и чувствата – сестра, приятелка, колеги – което постепенно променя възгледите му за живота, възпитани от баща му, и неминуемо води към интересни ситуации.

Когато започнах да гледам сериала, ми беше трудно да повярвам, че човек може да заобича един сериен убиец. Декстър е социопат в пълния смисъл на думата - той е във висша степен лицемер - симулира, но не изпитва чувства. Сюжетна основа са мисловните му монолози, които са и най-впечатляващото във филма - пътешествие из размислите на една тъмна, някак нечовешка душа. Доста от разсъждениета му се доближават до тези на д-р Хаус, но разликите доминират - Декстър е сериен убиец, той вижда липсата на съществен смисъл в множеството насадени човешки емоции, но за разлика от Хаус опитва да ги симулира, защото действителността му трябва да остане скрита. С времето у него започва да се забелязва очовечаване, което доближава зрителя до героя - едва ли ще ви стане любимец, но извратената му в известен смисъл същност вероятно ще ви хареса заради различния поглед върху нещата от живота.

Настроението на сериала е много различно от почти всичко, което сте гледали. Чистите екшън сцени са относителна рядкост - Декстър действа тихо и стилно. Напрежението се създава в друга насока - или чрез своеобразен антипод на главния герой, или чрез възможността за залавянето му. Първият сезон е изключително спокоен и лежерен почти до самия си край, отпускащ за гледане, докато вторият ще ви държи на нокти през всичките си дузина епизоди. Комедийните елементи са сравнителна рядкост - преобладават драмата и съспенса, което е друга охарактеризираща черта на "Декстър" - тук няма толкова "бъзици на дребно", колкото в "Хаус" или "Свръхестествено". Настроението се подържа от латино музиката на горещия Маями - на границата между Щатите и Куба - което създава различна от обичайната американска атмосфера. Множество актьори и съответните им герои са от латиноамерикански произход, няма толкова небостъргачи и неонови реклами. Всичко това изключително много подхожда на идеята на поредицата и като цяло е отлично решение.

Голяма роля в това отношение играе кръвта. Прикритието на Декстър е именно криминалист, специализирал се в изследването и на местопрестъплението. Тя има особена символика, застъпена почти навсякъде и по своему допринася за характерния облик на сериала. И ако д-р Хаус казва "People always lie", то максимата на Декстър е "Blood never lies".

Актьорската игра е малко по-колеблива - в началото много от персонажите са неубедителни, но представянето се подобрява с течението на времето. Майкъл Хол (Декстър) е на ниво през цялото време, и тъй като почти всичко в сериала се върти около него, това компенсира недостатъците. Дразнеща до самия край обаче остава Дженифър Карпентър (сестрата на Декстър - Дебора), но това вероятно е и въпрос на вкус. Което е по-важното в тази насока, героите са наистина запомнящи се и всеки от тях внася собствен колорит - със сигурност нито една от 36-те серии няма да ви досади в това отношение.

Музиката е нещо, на което искам да се спра по-подробно. Тя е просто феноменална. Основните мотиви, изпълнени на цигулки, китари и пиано, са нещо уникално. Без капка съмнение си признавам, че това е най-запомнящият се саундтрак към сериал (а и криминален филм) от тези, които съм гледал и слушал, и дори да не се решите на сериала "Декстър", музикалното оформление препоръчвам да си намерите. Латино-ритмите също са раздвижващи и добре подбрани, предавайки на зрителя жегата, животът, настроението на Маями по страхотен начин. Изобщо, само заради музиката бих дал висока оценка на сериала - тя е такова преимущество, че би компенсирала поне няколко недостатъка.

"Декстър" не е за всеки. Действително се радва на голям комерсиален успех в Америка, но това не е "Хаус", "Герои" или "Бягство от затвора". Усещането през цялото време е коренно различно - спокойно, извратено, необичайно, може би малко объркващо. Декстър обаче е един от най-оригиналните екранни персонажи, раждали се някога, и може би само заради това си струва да му дадете шанс. Приятно гледане.






Допадна ли ви този материал? (9) (0) 4794 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.