|
Сивостен :: Кевин Дж. Андерсън: "Метален рояк" (ревю) - Кевин Дж. Андерсън, Фентъзи, "Metal Swarm", "Сага за седемте слънца", Американска литература, Нови к
 | |
 Не от вчера изпитвам сериозни резерви към художествена литература, за нуждите на чието асимилиране трябва да се прибягва до петнадесет-странично обзорно въведение и още толкова - речник преди задната корица. При все това, Кевин Андерсън се смята за едно от гурутата на епичната фантастика от ултраоперната скала и да го продължавам да го игнорирам е своеобразно престъпление по отношение личната ми книжна култура.
Трябва да отбележа обаче, че причисляването на американския автор към научните фантасти изглежда е плод на известно недоразумение - не само заради "Сага на седемте слънца", но и на фона на цялостното му творчество - и то вероятно се дължи на номинирания за "Небюла" роман "Assemblers of Infinity". Където обаче той съавторства със струва ми се непознатия у нас Дъг Бийсън. Извън споменатите две, творчеството на Андерсън се заключава в книжки по Междузвездни войни, Дюн (с Брайън Хърбърт), Досиетата Х, Старкрафт, "Фантастично пътешествие" - интерпретация по Азимов, по "Капитан Немо", материали на Л. Рон Хабърд, Алфред ван Вогт, новелизациите на "Лигата на необикновените джентълмени" и "Sky Captain and the World of Tommorow", собствената трилогия фентъзи в стил меч и магия "Gamearth". Еднократно работи и с Дийн Кунц. На фона на всички тях, оригиналните му четири научнофантастични творби - петата е по Хърбърт Уелс - стоят някак встрани, а и не се радват на някакъв особено топъл прием, с изключение може би на "Hopsotch". Но последното все пак са впечатления втора ръка.
Но да се върнем на "Сагата", чиято шеста част е "Метален рояк". Предвид всички филми, игри и чужди произведения, върху които се е разпростирал Кевин Андерсън, сериозно се изкушавам да напиша, че в този случай е отдал дължимото и на "Heroes of Might and Magic". Това не значи автоматично, че книгата или поредицата се превръща в слаба, но за всеки случай не е нещо забележително. Фабулите са пределно елементарни, героите - предвидими, но пък отчасти и двете компенсират качество със завидно количество. И докато не само на действието, но и на цялата - малко ми е трудно да кажа изградена, по-скоро сглобена вселена липсва капка оригиналност, то поне в оперно отношение, с монументалния декор и безбройните преплитащи се съдби и истории, американецът се е справил доста прилично.
За да не бъда все пак съвсем голословен - четирите елемента по леко смесен маниер, сиреч с дърво, вместо въздух, и съответните им елементали; буболечки с колективно съзнание, андроиди и зли черни роботи; маг-императори, номади, полуномади, адмирали, крале и диктатори; империи и колонии; рицари, бойни котки и специални части; жреци, телепати и обладани от елементите; звездни флотилии, слънчеви кораби, летящи дървета и междупланетни портали - дори и нещо да изпускам, то вероятно присъства. Но може би и така е по-добре, тъй като при малкото си опити да бъде по-собствен, например при полуразумните нематоди - защо ли пък нематоди - Андерсън по-скоро може да те разсмее от сърце.
При все това, книгата запълва нелошо няколко часа, макар че лично на мен не ми достави особено удоволствие - вероятно защото единственото, с което успя леко да ме заинтригува, бе да изчаквам следващите четири-пет глави, за да видя какво ще се случи с поредния герой. Но пък и единственото, което реално не ми допадна, е твърде простичкия език и липсата на какъвто и да е сносен хумор, който струва ми се щеше да освежи творбата. Все пак, ако обичате протяжни истории, които някъде в голямото цяло от хиляди страници придобиват поне общ облик и смисъл, то вероятно ще ви допадне.
--
 За повече информация от страницата на ИК "Бард"... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
