Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Napalm Death - Time Waits for No Slave (2009) (ревю) - Грайндкор, Метъл, Napalm Death, Нови албуми
Napalm Death - Time Waits for No Slave (2009)

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 03 февруари 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Napalm Death - Time Waits for No Slave
Century Media, 2009

Line-up:
Mark "Barney" Greenway - vocals
Shane Embury - bass
Mitch Harris - guitar, backing vocals
Danny Herrera - drums

Tracklist:
1. Strongarm; 2. Diktat; 3. Work to Rule; 4. On the Brink of Extinction; 5. Time Waits for No Slave; 6. Life and Limb; 7. Downbeat Clique; 8. Fallacy Dominion; 9. Passive Tense; 10. Larceny of the Heart; 11. Procrastination on the Empty Vessel; 12. Feeling Redundant; 13. А No-Sided Argument; 14. De-Evolution Ad Nauseum

Обичам миризмата на напалм рано сутрин. Затова на 23 януари, когато зората се пукна и аромата на напалм и смърт изпълни музикалните магазини, датата се превърна в двойно сакрален момент. От една страна имах рожден ден, от друга получих подарък от най-висока проба. Новият албум на Napalm Death, наречен „Time Waits For No Slave”. Англия винаги е била едно от местата, където се зараждат култови групи. Една от тях без съмнение е именно тази. За четиринадесет студийни албума метълите от Бирмингам не само не се изчерпаха, но се развиваха постоянно, изкарвайки от добра по-добра тава. Така се стигна и до последната, с която доказаха, че в грайнда има едни крале и това са те. И която може да се определи с една дума – страхотна.

Човекът с най-кофти прическата в света на метъла – Шейн Ембъри, Марк „Барни” Грийнуей, Мич Харис и Дани Херера просто отново са направили това, което най-добре умеят. Napalm Death никога не са се задоволявали просто да правят грайнд. Да редят риф подир риф, ред подир ред от текста. И продължава да е така. Новият албум има всичко, което прави Напалм това което са, при това в големи количества. Режещи рифове, комплексни мелодии и зверския рев на Барни. Навсякъде и по всяко време. Добавете и барабаните, които спокойно можете да пуснете на пироните и те сами ще се забият и ще получите новия шедьовър на бандата.

И този път няма гост вокали, няма простотии. След няколко прослушвания човек няма как да не стигне до извода, че с фронтмен като Барни, просто такива са излишни. Човека може да направи всичко, което трябва за музиката на Napalm Death – от агресивните, заслепени от злоба ревове, до бъзикчийските чисти вокали. Нещо, което всъщност ние много добре си го знаем и за което жокер ни не требе. Защото сме го чували и преди. Естествено, цялата маниащина е допълнена от традиционните писъци на Мич Харис, които допълват по просто перфектен начин по-басовите вокали на Грийнуей.

Китарите както обикновено са на познатото високо ниво, барабаните - вече споменахме - също. Освен да добавим още, че са безкрайно разнообразни и това прави и самият албум такъв. За бога на места дори можем да чуем нео-индъстриъл. Както и някои странни, непознати но добре вписали се в музиката на Napalm Death сола, при това далеч не висящи като някои техни събратя. Още по-впечатляващо, имайки предвид, че откак Джеси Пинтадо напусна бандата именно Мич остана единствения китарист. Като последното съвсем естествено позволява на Шейн да покаже какво е да разполагаш с един наистина добър басист.

Освен да споменем някоя дума за едно две парчета. „Procrastination Of The Empty Vessel” например се отличава с убийствените си барабани, които и придават почти джазово звучене. Или подаването на репликата на вокала от рифа, цялостната игра между двата елемента на музиката, която чуваме в „Life And Limb” – това е нещо, което адски рядко се чува и може би една от малкото групи, които го правят в продължение на години е именно Napalm Death.

Май остана заключението. Кой по дяволите реши, че всяка статия трябва да има такова? Е, който и да е – правилата на играта са такива, така че ето го и него, та ако все още не сте схванали основната идея, следва синтезираният и вид: „Time Waits For No Slave” е албум, който заслужава не едно и две слушания. Безкрайната агресия на музиката на Napalm Death, заедно с всичко най-добро, което сме чували от тях в една тава просто не е нещо, което един любител на екстремната музика може да си позволи да пропусне.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 3237 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.