|
Сивостен :: Джеймс Ролинс: "Последният оракул" (ревю) - Джеймс Ролинс, Трилър, Шпионски, "The Last Oracle", Американска литература, Нови книги
 | |
 Една завладяваща история, задъхан трилър, който грабва вниманието от самото начало. Това би било описанието на „Последният оракул” на Джеймс Ролинс. Ако нямаше едно малко „но”. Американецът действително е изключително изобретателен разказвач. Предоставя ни една загадка с няколко хилядолетия давност, която, ако бъде решена, би променила баланса на силите в световен мащаб. Освен това ни дава чисто човешката страна на проблема и макар да не минава по пътеката на морализма, се докосва до това лице на военните и политически игри. Защото четейки за експерименти с деца, човек няма как да не си зададе въпроса – докъде има право да се разпростират всички онези неща, скрити под покривалото наречено „национална сигурност”.
Основно обаче залага на екшъна. В големи количества, с привкус на знаменитите киноленти от жанра, където каруцата патрони е едва част от всичко гръмнато за деветдесет минути. Е с тази разлика, че в случая говорим за петстотин и петдесет страници. Стилен и добре издържан, той е може би едно от нещата, с които „Последният оракул” блести със собствена светлина в света на забавното четиво. И даже бих казал, че ако не бяха трите компонента – добре замислена фабула, с плавно редуване на множеството сюжетни линии, силна развръзка и наистина добре описан екшън, онова „но” за което споменахме в началото би направило книгата нечитаема.
А сега няколко думи за самото него. Въпиющи безумия. И то не на едно и две места. При това не става дума за абсурдни ситуации, които обаче са написани такива с цел да се усили динамиката. Моля ви се, едва ли не цял Урал е радиоактивен. Да, както отбелязва автора, това има исторически корен, обаче малко се е поизсилил с мащабите. И като го чете човек написано по този начин, може да му се скапе удоволствието от книгата. Или пък тунела под областта с убийствена радиация скрит зад дебелите оловни врати. Също с лек, но затова пък спорен исторически привкус, но за сметка на това напълно излишен. А защо да не подхванем тайната мисия да се открие катун цигани известни с телепатичните си способности. Хайде без последното действието няма как да се завърже, но описанията в точно този момент са не нереалистични, ами даже леко забавни. По другия начин.
И тъй, няколко мига, в които богатото въображение преминава в развинтено и започва да изкривява реалността до неузнаваемост, развалят общото впечатление и карат читателя да се зачуди – „защо бе, Джеймс, ти трябваше да ги напишеш баш така?”. Един действително хубав трилър, бих казал дори от най-добрите в жанра не бива да бъде принизяван до булевардния роман с подобни неща. Въпреки това, заради всичко положително „Последният оракул” си заслужава вниманието. И без да се отричам от леката критика, която направих, бих казал дори, че Ролинс има място в плеядата крале на трилъра. Дори само защото умее да забърка такава история, която да те повлече като буйна река, водейки те към заветния финал.
--
 За повече информация от страницата на ИК "Бард"... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
