Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Lost Planet: Extreme Condition Colonies Edition (ревю) - Capcom, Third Person Shooter, Компютърни игри, Нови игри
Lost Planet: Extreme Condition Colonies Edition

Автор: Ангел Марчевски, четвъртък, 29 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Нейде из третото хилядолетие, човечеството усилено търси нов дом сред звездите. Изборът му обаче е далеч от идеала за гостоприемен свят - температурите са десетки градуси под нулата, а снежната покривка е метри висока. Не, че тези обстоятелства биха възпрели истински целеустремения колонизатор, и процесът на тераформиране на планетата е стартиран.

Всичко върви по план, докато един прекрасен снежен ден, студът и снегът остават на заден план в списъка от приоритети - колонистите биват нападнати от т.нар. “акрид”, местната доминантна форма на живот, включваща широк набор буболечкоподобни същества от всякакъв калибър и формат. Оръжията на човешкия род в този момент се оказват крайно неефективни срещу бруталните аборигени, и хората се виждат принудени да отстъпят безславно към родната Земя.

Хомо сапиенс обаче може да забавя, но не забравя. При повторното си нахлуване в пределите на снежната планета, земляните са прибавили нова смъртоносна джаджа към арсенала си - така наречениете Vital Suits (VS), за които с известно съжаление в насока липсата на особена оригиналност трябва да отбележа, че представляват добрите, стари и напълно клиширани walker mech-ове (от типа на старкрафтските голиати). Но по-важното все пак е, че в този светъл миг започва великата схватка между акриди и човеци. И за да направим нещата още по-фатални и епични, хората изпадат във физическата нужда да избиват буболечки - просто защото гадините съществуват благодарение на така наречената термална енергия, натрупана в телата им, която е и единственият ефективен източник на топлина за крехките и уязвимите на студа човеци.

Както бихте забелязали от геймплея, всеки един хуманоиден обитател на снежната планета, носи специален термо-костюм под арктическите кожуси, свързан с контейнерче за термална енергия (TE), закачено за кръста. Тук идва времето да спомена, че играта е невероятно динамична – нямате и капка време за губене, щом с всеки изминал момент сред смразяващите ветрове изразходвате запасите си от ТЕ. За да се предпазите от сигурна смърт, трябва периодично да събирате златно-жълтите локвички енергия, завещани от умрели акриди или избитите от вас снежни пирати, които също са противници от човешкия род.

Главният герой, в който се превъплъщавате, е Уейн – млад VS-пилот. Още в първата мисия, баща му бива убит от гигантски акрид, наречен още “Зеленото око”. Уейн се измъква за една бройка, но измръзнал и ранен изпада в кома. Събуждате се след няколко седмици в едно отшелническо скривалище и с кибернетична дясна ръка. Тук играта ви запознава с малка групичка снежни пирати, който са ви спасили след битката. E, няма да се чувствате задължени задълго, тъй като тези типове ще ви пращат на различни опасни мисийки из снежните планини, за щяло и нещяло, където ще трябва да убивате маси гадини и пирати от противникови групи. Тук ви светват междувременно, че така наречените снежни пирати са всъщност персонал, зарязан на планетата от първото колонизиране. А по-натам се запознавате и с фракцията Навек – група за борба със снежните пирати, който са нещо като много добре въоръжени наемници – с които неминуемо ще си имате проблеми.

Динамика, динамика и пак динамика – сейв-системата е на чекпоинти (checkpoints) за да не записвате прогреса си по време на битка. Играта пък си е класически 3rd person екшън, като трябва да се отбележи, че движенията на героя и камерата са наистина впечатляващи, а може да видите и прословутия blur ефект на замазване при бързо преместване на камерата.

Повечето атаки на буболечки все пак трябва да бъдат избягвани. На практика ще се сблъскате с два режима геймплей – нормален (където се скитате насам-натам и измитате каквото ви попадне пред очите с пушката) и VS-режим (правите същото, но в костюм и с по-яки оръжия). VS-овете обаче не могат да се ремонтират и щом поемат известно количество поражения, се налага да ги изоставяте, докато пораженията върху биологичното тяло на Уейн се лекуват чрез повишена консумация на ТЕ.

Като цяло половината игровото време ще прекарате в блъскане на босове - след всеки 15-20 минути по-обикновено млатене, било то на акриди или пирати, ще се срещнете с поредния уникален бос в края на нивото. Въпросните гадини не са особено трудни, имат си специфични слаби места, който дори често светят в жълто поради насищане с термална енергия - нещо, което значително ще ви улесни.

Мултиплейъра също се очаква да е доста силен. Има общо шест режима. Най-забележителен е т.нар. “ловец на акрид”, където малка част от играчите са превърнати в гадини (двама до трима) и влизат в сражение с останалата част от участниците. В режим “VS Annihilator” ще трябва да унищожите VS-на противниковия отбор, а също така да спасите своя собствен. В “Counter Grab” двата отбора се борят за влияние, като завладяват различни ключови точки из бойното поле. “Point Snatcher” е основно режим “всеки за всеки”, а победителят се определя по това кой е събрал най-много ТЕ от опоненти. “Egg Bandit” е нещо като добрия стар “Capture the Flag”, само че вместо флаг ще използвате яйце на акрид.

Lost Planet е правена за X-Box конзола, което е очевидно дори в адаптацията за PC - всички описания и настройки предполагат употребата на joypad и други разни геймърски уреди, но няма да усетите каквито и да е затруднения ако го разцъкате с клавиатура и мишка. Системните изисквания не са особено големи, особено като се вземе в предвид каква красива графична среда притежава играта, без дори да претендира да е известна с това. А зимните пейзажи буквално ти вземат дъха. Играта струва само 30$, и горещо я препоръчвам на феновете на динамичните екшън пуцалки, а също и за тези които просто искат да разцъкат нещо по... различно и нестандартно.






Допадна ли ви този материал? (10) (0) 3628 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (16) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.