Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Kreator - Hordes of Chaos (2009) (ревю) - Траш метъл, Kreator, Нови албуми
Kreator - Hordes of Chaos (2009)

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 27 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Kreator - Hordes of Chaos
SPV, 2009

Line up:

- Mille Petrozza - guitar, vocal
- Sami Yli-Sirnio - guitar
- Jurgen Reil - drums
- Christian Giesler - bass

Tracklist:

1. Hordes of Chaos (A Necrologue for the Elite); 2. Warcurse; 3. Escalation; 4. Amok Run; 5. Destroy What Destroys You; 6. Radical Resistance; 7. Absolute Misanthropy; 8. To the Afterborn; 9. Corpses of Liberty; 10. Demon Prince

Когато става дума за група с двадесет и седем години история и дванадесет студийни албума, просто няма как да избегнем сравненията с миналото. Така че нека още от самото начало си кажем истината – „Hordes of Chaos” не е „Endless Pain”, не е и „Pleasure to Kill”, въпреки че си личи желанието на бандата да се завърне към корените си. Последното се усеща дори само покрай простичкия факт, че немците са решили да запишат основните песни не в студийна обстановка, а в по-лайв стил, на аналогова лента, търсейки ефекта на по-малко изпипания звук за сметка на по-органичното метълско усещане. Само че човек няма как да не си зададе въпроса – има ли нужда музиката от подобни трикове? Моето мнение е, че ако си сигурен в това, което правиш, е напълно излишно.

А несигурност, даже не точно несигурност, а по-скоро умора, личи на доста места из „Hordes of Chaos”. И ако не беше това търсене на добрите стари времена, щеше да остане един по-мелодичен, но едновременно с това по-агресивен, зрял и солиден албум, изпълнен технически перфектно от улегнала, професионална банда. Което си остава и чарът на тавата, дори при вече споменатите крайно любопитни и може би малко озадачаващи факти, които я съпровождат.

И с риск да прозвуча съвсем негативно остава да спомена един лек дефект. Вокалът на Петроза звучи някак недостатъчно агресивно, където композицията изисква максимална истерия, и някак в опитите за мелодичност на местата, където я чуваме, се усеща празнина. Въпреки че трудно може да се каже какво му липсва – в техническо отношение по-скоро нищо, но все пак оставя чувство за незавършеност.

След този своеобразен увод в отрицателните черти на албума може би е време да кажа, че всъщност „Hordes of Chaos” е великолепен с почти всичко останало. Kreator никога не са се задоволявали с това да наредят малко рифове един след друг и да ги поднесат на публиката, както преди по-малко от година по-рано видяхме да правят колегите им от Destruction. Музиката им ни поднася цял букет от емоции – и в двете крайности, като дори в някои парчета чуваме своеобразен емоционален оксиморон.

Kreator ни поднасят едно многообразие от мелодии, като на места можем да чуем звук почти ала Тривиум, на други - мелодичната интродукция преминава към агресия, за да завърши с почти философско трагично аутро. И това завидно разнообразие звучи монолитно като композиция, оставяйки усещане за завършеност. Почти липсват „пълнежи”, макар „Destroy What Destroys You” и „Absolute Misanthropy” да се доближават до подобно определение. Затова пък има убийствени песни като „Hordes of Chaos”, има великолепни парчета като „Warcurse”, където комбинацията от хармонично интро, задъхано темпо и страхотни рифиве буквално могат да изплатят и последната стотинка, похарчена за албума.

Друга по-забележителна песен е „Escalation” – демонстрация на завидна техника, ритмична забивка в най-добрите традиции на стила. Или пък започващата почти баладично с мелодичните си китари и чист вокал „Amok Run”, която преминава в истеричен метъл, сякаш излязъл от златните архиви на стила. И комбинацията безспорно си заслужава, когато е направена толкова добре, колкото в тази песен. Има и един грандиозен финал, наречен „Demon Prince”, който си заслужава слушането дори само заради солото, от което много банди, за които демонстрацията на китарно майсторство е просто задължителна кръпка към парчето, могат да се поучат.

И така в края сме чули всичко, което бихме могли да поискаме от един албум на Kreator. И сме забравили всяка забележка, която ни е хрумнала по-рано. Затова в заключение мога само да кажа, че „Hordes of Chaos” си заслужава слушането. И особено във времената, когато старите банди като че ли се „чалнаха” и започнаха да правят музика от себе си за себе си, е изключително приятно да видиш някой, който все още свири за публиката. И вярвам че тя ще го оцени.






Допадна ли ви този материал? (3) (1) 2817 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.