|
Сивостен :: Vals Im Bashir (2008) (ревю) - Ари Фолман, Анимация, Биография, Военни филми, Драма, Дрор Харази, Захава Соломон, Йехезкел Лазаров,
 | |
Валс с Башир (2008)
Не съм сигурен дали е политически коректно филм за война да участва в бляскава церемония по времето, когато въоръженият конфликт в ивицата Газа напусна пределите на Израел и все повече и повече заприличва на едностранно клане. Но факт е, че миналата година измежду номинираните за Оскар филми беше „Бофорт”, а тази измежду състезаващите се за Златен Глобус откриваме „Валс с Башир”. И ако анимационно-биографичната продукция на Ари Фолман нямаше безспорни качества извън военния конфликт, навярно мнението ми щеше да е значително по-крайно.
Няколко неща помагат филмът да повлияе толкова силно на зрителя. От една страна стои историята, която се концентрира не върху оправдаването на събитията, а върху това как те влияят на обикновения участник в тях. За откриването на спомени двадесет и четири години по-късно, когато деветнадесетгодишният войник отдавна е станал мъж. За травмата, за това как личността се справя с нея. Говори ни за войната като цяло, не толкова за конкретния случай. И именно това го прави ценен. Още повече, че събитията са достатъчно реални, за да разберем, че всичко, което ни се поднася, е личната истина на един човек.
Прескачайки от настоящето в миналото заедно с главното действащо лице, докато той самият се свързва с бойни другари, за да възстанови мозайката на спомените си, научаваме много, дори бих казал повече, отколкото може да се каже с думи. Внушението се засилва от мрачните краски, в които е реализиран филмът. Усещането за тежест идва не само от фабулата, но и от стила, използван в анимацията. Която всъщност се характеризира и с усещане за реализъм както на заобикалящата среда, така и на хората. Тези два факта карат зрителя да си зададе въпроса дали не се е получило по-добре с липсата на живи актьори.
Отговорът според мен е – да, „Валс с Башир” е наистина впечатляващ по начина, по който е направен, и силно се съмнявам, че можеше да стане по-добре. И ако изключим резервите, засегнати в уводните думи, бих казал, че заслужава вниманието на зрителя. Дори нещо повече – задължава любителя на доброто кино да се запознае с него. А колкото до политическата коректност – за нея може да се произнесе само историята. Ние съвременниците не можем и навярно няма да видим глобалната картина и дългосрочния ефект от събитията. Затова ни остава да се концентрираме единствено върху личността. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|