Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Wrestler (2008) (ревю) - Дарън Аронофски, Робърт Д. Сийгъл, Драма, Ейвън Рейчъл Ууд, Майк Милар, Мариса Томей, Марк Марголис,
The Wrestler (2008)

Поредици: Златен Глобус 2009; Оскари 2009

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 05 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Кечистът (2008)

„Кечистът” е филм за един човек, отдал цялото си сърце и душа на това да забавлява публиката. Филм за един разбит живот, за звезда без планове за бъдещето, без бъдеще в семейството, без перспектива. Лентата на режисьора Дарън Аронофски ни разказва тъжна история, в която дори инфарктът не успява да промени живота на Ранди Робинсън. История, навяваща мисли за онази песен на Васил Найденов, в която клоунът си тръгва уморен, за да се изгуби в прегръдките на мрака. Точно като героят на Мики Рурк.

Иначе, Аронофски анонсира творбата си като един простичък филм. И действително си личи, че не е правен от великия режисьор, творящ велика драма, толкова академична, че да му спечели от Златна палма до Оскар. И въпреки това лентата взе Златен лъв на фестивала във Венеция, при това именно в категорията за режисура. Може би, защото и двете сюжетни линии – тази на кечистът, който не знае какво да прави с живота си, когато бъде принуден да прекрати кариерата си, и тази на стриптизьорката, застаряваща, но с добра визия за времето, когато няма да хваща мъжкото око, са толкова живи и човешки. Действително, зрителят усеща и вижда всичко, което трябва да бъде видяно, преживява времето заедно с героите и ги чувства близки и познати.

За това допринася и използването на операторски похват на снимане от трето лице, сякаш камерата е очите на зрителя, който следва Ранди. Още по-добре е, че не се прекалява с него и лентата не оставя впечатления на опит за прекалена документалност. Своят принос дава и страхотната игра на Мики Рурк в ролята на главния герой, която неслучайно му донесе номинация за Златен глобус. Изобщо съчетанието между всички детайли, чрез които една обикновена история се превъща във впечатляваща и разтърсваща лента като тази.

Добавете играта на поддържащия състав, която също е на забележително ниво, сцените на семпла, добре позната драма между Касиди и Ранди, между него и дъщеря му и ще получите един човешки, топъл филм. От бруталното показване на истината такава, каквато е, която те шокира, до моментите, в които лентата те разчувства – всичко е направено по изключително добър начин. Какво му трябва още на човек? Според мен – нищо.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 4541 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.