Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Grand Theft Auto IV (ревю) - Rockstar Games, Third Person Shooter, GTA IV, Компютърни игри
Grand Theft Auto IV

Автор: Ангел Марчевски, петък, 02 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Някак си малко изненадващо дойде излизането на новата игра от култовата поредица GTA на Rockstar Games, може би, защото всички очаквахме Starcraft 2 и Diablo 3, или по друга причина – не знам. Но макар малко да бяхме позабравили за четворката, това не намали качествата и, даже напротив. И така какво ни остава освен да кажем няколко думи, за какво иде реч и да се потопим в света на Николай „Нико” Белик и неговите приключения.

Споменатият персонаж е главният герой на играта. Руснак с живот, който го е превърнал в хладнокръвен бандит. Баща му е вече покойник, но затова пък приживе е можел да бъде обрисуван с две думи – алкохолизиран безделник. Майка му, добронамерена женица, пък не може да се справи дори със собствените си проблеми, какво остава да налее малко акъл в главата на синчето си. Белик е участник във войната в Босна, където придобива голяма част от бойните си умения. В опит да избяга от мрачното си минало, Нико се качва на кораба за Либерти Сити, където бива посрещнат от братовчед си Роман, от няколко години изживяващ американската си мечта.

За съжаление нещата всъщност стоят така само в главата на безнадеждно оптимистичния и патологично лъжещия роднина на Николай. Или с други думи, всички хубави аспекти на живота му са леко или недотам леко преувеличени в писмата до семейството. Двамата са доста близки – споделят общо минало, което кара Нико да се забърка в разрешаване на проблемите на братовчед си по един доста брутален начин. А те не са малко. Роман се е уредил с един леко пропаднал апартамент в доста скапан квартал и работа като таксиджия, с която не може да си покрие дори част от хазартните дългове към разни мутри и лихвари.

И така идват първите мисии – малко първокласно насилие в името на семейното благо. Но лека полека героят ни започва да се забърква с криминално проявени личности от различен калибър, превръщайки се в нещо като наемник за различни мафиоти. Тези необмислени действия, превръщат предишни съюзници във врагове, който периодично се опитват за затрият и двамата братовчеди. За да е пълен хаоса, в картинката се намесва и представител на нашата уважавана държавица – тъй наречения г-н Булгар, който има зъб на Нико за някаква провалена сделка. Но нещата имат и добра страна - Николай се запознава с хора, който малко по малко се превръщат в негови приятели.

На няколко пъти дружките му спасяват задника в различни кофти ситуации. Геймплея изисква да поддържате приятелските си връзки, като постигате това с редовни срещи на разни мероприятия. Също така ще ви се обаждат с покана за всякакви развлекателни дейности - от напиване в някой бар, през дартс, до боулинг, билярд, хапване в ресторант или посещение на шоу програма. Като кабаретата и стриптиз клубовете допълват дневните ви задачи по заздравяване на топлите връзки. Това естествено става когато не сте на мисия.

Също така имате възможност да ги потърсите по мобилния телефон, което е доста добра опция, защото при отказ за среща, или по-продължителна раздяла, мнението на аверчетата за ваша милост рязко спада, а те предлагат различни бонуси и специални услуги, така че контактите трябва да се пазят живи. Да, добре сте разбрали, главния герой си има мобилен телефон, при това доста реалистичен - менюта, указатели и т.н. Любопитен факт е, че така наречените чийтове, се въвеждат именно на GSM-а. В един момент поддържането на голям брой връзки става доста досадно - всеки започва да ви звънка, да си "чуква срещичка" и да ви занимава със собствените си проблеми и не ви остава много време за други неща. Но пък са полезни гадовете.

За да направим нещата по-неприятни, аверчетата, че дори и гаджетата ви, имат отвратителния навик да ви оставят едва един игрален час (около 5 реални минути), до срещата и ако в момента сте на другия край на града, ще трябва или да им вържете тенекия, или да им откажете. С думи прости понякога просто трябва да ги отрежете. Трикът е да подбирате кога и на кой. Други ще контактуват с вас посредством e-mail, който можете да прочетете в най-близкото интернет кафе и т.н. Изобщо няма как да не затънете здраво във връзките си, при това с един доста пленяващ реализъм. Геймплея се допълва от критичните избори. В един момент ще ви се наложи да решите неща, които ще променят цялата история. Например, ако някой ви наеме да застреляте най-добрия му приятел, или пък собствения му брат, може да решите, че целта ви е всъщност много по-печена от текущия работодател.

Стана въпрос за гаджета, така че, нека кажем още нещо за тях - първата ви мацка е привидно скромна, добродушна и любвеобилна мома, която в последствие се оказва, че работи за федералните, който в един момент ви принуждават да работите и за тях. Интересен факт е, че за разлика от другите части на Grand Theft Auto, тук главния герой проявява и нотка на чувствителност, докато боядисва улиците на града в червено с кръвта на други хора. Извинява се ако цапне някого с автомобила си, или ако не е на кеф, бързо го праща по дяволите с някоя цветиста майна.

Движението на возилата е определено на ниво, дори ще ви е забавно, ако успеете да избегнете трафика, без да потрошите поредния автомобил. Като стана друма за катастрофи - при челен удар можете да видите, как героят ви изхвърча през предния прозорец, така че внимателно. Атмосферата на самия град е много добре направена - луксозни квартали, пропаднали гета с дупки по асфалта и нелегални оръжейни магазини, и разбира се, така наречения "даунтаун" - центъра с небостъргачите, хотелите, магазините за скъпи облекла, паркове, държавни институции и т.н.

Самите персонажи също са доста колоритни - от гето-гангстери, наркодилъри, италиански и ирландски мафиоти, гейове, през отракани негърки, или рокери, до корумпирани ченгета. Накратко - всякакви варианти на човешката психика и физика. Макар че самите модели на героите изглеждат малко неестествено бутафорно поне по отношение на лицата.

Арсенала, с който разполагате, за съжаление, не е с нищо по-ралзичен от предишните части на GTA. Разполагате с три вида пищови, който според мен са доста куци, но стандартния 9мм Глок с който започвате си остава незаменим. Два вида автоматични оръжия (sub machine guns) - mac10 и mp5, които са почти еднакви по начин на действие и ефект от него. Големите пушки са най-ужасно баналните M16 и AK47, който пък се различават единствено по звука и текстурата. И най-накрая някакво импровизирано РПГ, което се използва с много съмнителен краен резултат. А пък избора на т.нар "помпа" е лесен - просто си купувате най-скорострелната.

С гранатите вече е друго - другарите от Rockstar са се постарали и като резултат, този път, металните ви приятелчета са всъщност използваеми (за разлика от други GTA). Единствения проблем остава, ако някоя от тях, случайно отскочи обратно при вас, но рискът винаги съществува и трябва да се внимава. Снайперистките пушки са две - някаква антична карабина с оптика и полуавтоматичен професионален снайпер от класата на Драгунов.

При динамиката и визията на престрелките има доста голям напредък. Враговете ви не стоят като статуи докато ги заливате с дъжд от олово, а залитат, падат, гърчат се от болка и т.н. Но пък малко странно е, че дори пред вас да е изправен някой от спецчастите с бронежилетка и пълен арсенал, ако го подхванете пръв, и не сте с пищовче, лесно ще съумеете да го гътнете. В добавка автомобилите няма да гръмнат по холивудски, ако ги обстрелвате по багажника, както беше в миналите части. Така че още една червена точка за реализма.

Изкуствения интелект също е подобрен - персонажите вече не буксуват в някоя стена, обграждат ви, дебнат и т.н. - тактиката е на лице. Ако сте играли други части на GTA, ще знаете за стоте парчета от пъзела, който можете да откриете, по време на игра - във Vice City бяха пакети в San Andreas - графити, а този път са гълъби, и не са сто, ами двеста и не ги събирате, ами ги стреляте. И на всеки десетина - двадесет парчета получавате по нещо ново.

Не забелязах някаква глобална промяна в енджина на играта. Момента, който ме подразни силно, е, когато се опитах да променя нещо по графичните настройки - опциите, който ви се предлагат са доста ограничени, а ако имате нещастието да подкарате това чудо ма по-слаба графична карта, ще останете дълбоко разочаровани, като откриете, че няма да можете да пипнете каквото и да е по тях, това включва и намаляването на някой ефекти, да! Има начин да ги насилите, но той включва висши компютърни умения, но за сметка на това резултатът е съмнителен, тъй като вероятността да се върнете на десктопа по бързия начин не е малка.

Когато закупите играта, ставате член на така наречения GTA Social Club, в който можете да публикувате скрийншотове, видео материали, както и да сравните постиженията си с други играчи. Една от най-добрите страни на Grand Theft Auto поредицата, си остава факта, че след като завършите играта, ви се дава свободата да продължите на свободен режим - без мисии, като дори тогава ще получите някой друг бонус или ще отключите нещо ново. И въпреки няколкото трески за дялане GTA IV си остава едно от водещите заглавия за изминалата година. И си заслужава вниманието.






Допадна ли ви този материал? (19) (1) 5399 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (9) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.