|
Сивостен :: Милорад Павич: "Последна любов в Цариград" (ревю) - Милорад Павич, Съвременна проза, "Последња љубав у Цариграду. Приручник за гатање", Сръбска литерату
 | |
 Има писатели, автори и други графомани. Освен тях обаче съществува и една миниатюрна група не толкова творци, колкото изследователи - защото в крайна сметка филологията също е наука по свой специфичен начин - чиято цел е по-скоро да опипват границите и, различните интерпретации и модификации на словото, и обобщено нещата, които могат да се правят с него.
И тъй като настоящето ревю ще бъде отчасти разнобойно и непоследователно, ще спомена още тук, че Милорад Павич е изтъкнат сръбски литератор, чиито титли и постижения - в т.ч. многократни номинации за Нобелова награда в съответната област - сигурно са по-дълги не само от този кратък материал, но най-вероятно и от ръката ми.
А го споменавам, тъй като всяко едно ревю, независимо от областта си, има точно определени цели - да отговори на въпросите дали съответният му обект е възприемчив (и от каква аудитория), и дали вече отговорните лица са си свършили работата. При литературата специално последното е относително лесно - сиреч, опростено - тъй като единственият, който извършва някаква работа в случая, е авторът, макар и да са възможни забележки към превода. Коректор, редактор, разбира се - но това е принципно, и тъй като конкретно мога да им дам единствено отлична оценка, тази половина всъщност отпада. С което се връщаме в началото, а там нещата се усложняват неимоверно.
Първият въпрос, естествено, е дали на мен ми е допаднала книгата. Не за друго, а защото вие се ориентирате по това - за което служат ревютата. И отговорът е "да, но...". Но - като читател - аз попадам в онази неголяма група, която проявява интерес към експерименталната литература. В което отношение вече, струва ми се, на по-ексцентричен случай не съм попадал. Поне засега. А точно "Последна любов в Цариград" е сборник от литературни експресии - едновременно с което мини-новела - опъваща униформата на регулярната литература по всички налични шевове.
Вторият въпрос е дали я намирам читаема. Павич се чете изключително лесно и бързо - не само защото книгите му, в частност настоящата, са кратки, но и поради това, че използва изключително достъпен език, който навързва забележително плавно. Почти като мелодия. За сметка на което обаче разбираемостта му е повече от спорна - алегории, метафори, въобще онези изразни средства, накарали не един младеж или девойка да намрази часовете по български език и литература, са нещо, с което сърбинът борави меко казано обилно. Че и ги наслагва едно върху друго - до такава степен, та на човек да му се налага да препрочита отново и отново.
Всъщност, в резюме, това, което е интересно в "Последна любов в Цариград", е експериментът - сравнително тривиална история, представена по максимално нестандартен начин, който на теория определено си заслужава. На практика обаче лошото е, че този начин излиза прекомерно извън рамките и може да задоволи доста ограничена, да не кажа професионална аудитория.
--
 За повече информация от страницата на ИК "Колибри"... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
