Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Нейде в мъглата – "Здрач" на Дмитрий Глуховски (ревю) - Дмитрий Глуховски, Научна фантастика, Руска литература
Нейде в мъглата – "Здрач" на Дмитрий Глуховски

Автор: Михаил Георгиев, четвъртък, 01 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Похвална е амбицията на издателство Сиела да предложат на пазара качествена фантастика. Определено преиздаването – и превода на неизлизали досега на български – произведения на гранд-мастър Хайнлайн е решение, аплодирано от мнозина (в това число и искрено вашия). Също възхитително е и решението да се представи новото поколение руски фантасти, от което мнозина са заслужили прозвището „творец”. За съжаление, обаче, Дмитрий Глуховски не е един от тях.

По професия военен кореспондент, Глуховски дебютира с постапокалиптичния си роман „Метро 2033”, публикуван първоначално глава по глава на адрес http://www.m-e-t-r-o.ru/ . Действието в романа се развива в тунелите на московското метро, където живуркат оцелелите от ядрена война хора. Има, разбира се, и чудовища, и мутанти, и плъхове – както се казва, класика в жанра.

„Здрач”, от своя страна, разглежда Москва преди настъпващия Апокалипсис – предсказанието за края на света, който ще настъпи на 21 декември 2012 година, според календара на маите. Повествованието се води от първо лице, от името на преводач на свободна практика, комуто е връчена за превод част от дневника на конкистадор от ХVІ в. Възстановявайки в движение поръждясалия си испански, героят (чиято фамилия не научаваме, но към когото на няколко пъти се обръщат с Дмитрий Алексеевич...) се прехласва по поставената му задача дотолкова, че всичко останало за него минава на заден фон. Всичко хубаво, но когато отива до преводаческото бюро, за да вземе следващата глава от дневника, се озовава пред сцена, сякаш изляза от превеждания от него дневник – повторение на ритуалните убийства на маите. И оттук нататък всичко тръгва надолу по наклонената плоскост...

Романът е фантастичен, това ясно. Но все пак, за да бъде едно фантастично произведение хубаво, трябва да следва някаква логика, била тя и вътрешната логика на историята. Тук, уви, логиката е заминала да кара ски, и е назначила за заместник г-н Бог-от-машина. Изчезват и се появяват етажи, улици, фирми – а хората, работещи в тях, някак удобно изчезват и се появяват, без това да направи никакво впечатление на околните. На няколко пъти, когато сюжетът се заплете, Глуховски постъпва като Александър – срязва възела и насочва действието в изцяло нова посока. При все тези снаждания, към средата на книгата читателят се досеща какъв ще е края, още повече, че развръзката също е някъде около тази точка. Философията на книгата – „Нещата са зле, ама то е, щото ние така сме си го направили, така че спасявай се поединично и дайте да пишем книги” – също е, меко казано, слабичка. Общото впечатление е, че авторът се опитва да ни стресне, обаче ние не можем да се уплашим.

Един от интересните елементи в книгата, може би единственият, е самият дневник. Успява да създаде илюзия, че наистина е исторически документ, писан от човек, преживял всичко описано. Лингвистичните особености са добър щрих, както и описанията на францисканския манастир в Юкатан – и двете създават впечатление, че авторът си е направил труда да проведе макар и повърхностно изследване.

Анотацията на гърба на книгата гласи, че „/.../ Това е отговор едновременно и към Дан Браун, и към Чък Паланик./.../” Приемайки, че това е истина, Дан Браун може да спи спокойно – неговите конспиративни теории са доста по-добре издържани, стилът му е няколко нива над този на Глуховски, а сюжетните линии са проиграни на порядък по-прилично. Чък Паланик пък може единствено да се позасмее, ако сравнението заслужава и толкова реакция.

Няколко думи за превода – не се сещам досега да съм чел такъв на Антоанета Бежанска, но се надявам в бъдеще да не ми се и наложи. Същността на превеждането е да се предаде текста на езика, на който се превежда – не е да се запазят особеностите на езика, от който се превежда. В българския език местоимението „аз” може да се пропусне, без това да навреди на изказа. Да не говорим, че фрази от типа на „Не заради тях ли чаках?” са недопустими в българския език, макар на руски да са граматично правилни.

Като цяло, „Здрач” е книга, която може да запълни четири-пет часа, ако нямате какво друго да правите. Идеална е за четене по опашките и в градския транспорт, или по време на скучни лекции, но не очаквайте нещо потресаващо.






Допадна ли ви този материал? (7) (5) 6429 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (15) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.