Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Пурите – къде, как и защо? (статия) - Пури, Тютюнопушене, Куба, Латинска америка
Пурите – къде, как и защо?

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 30 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

ПУШЕНЕТО ВРЕДИ СЕРИОЗНО НА ЗДРАВЕТО!

Според широкоразпространеното мнение европейският колониализъм и алчност от втората половина на изминалото хилядолетие е довел до истинска катастрофа в Новия свят, довеждайки до изчезването на уникални цивилизации и драстично съкращаване на броя на коренното население. За сметка на това обаче индианците, поне частично, си отмъстили, пренасяйки из целия свят една от чумите на двайсети век, виновна за смъртта и заболяванията на огромно количество хора.

През годините тютюнопушенето се е възприемало като мода, необходимост, вреден навик, болест и какво ли още не. Тенденцията обаче е една и съща, да бъде намалено до минимум, докато не започне да изчезва самостоятелно. Може би е лицемерие, защото бюджетът на всяка една страна би се сринал без постъпленията от продажба на тютюневи изделия и алкохол. Може и да е реална грижа за здравето на населението, но обикновения човек рядко си задава подобни въпроси.

Проблемът е, че цигарите като най-евтин и невзискателен вариант отдавна превърнаха пушенето от удоволствие в порок. За аромат в случая трудно можем да говорим, а количествата, които могат да се приемат дневно лесно ги превръщат в наркотик, който успоредно с останалите фактори на градската среда непоправимо съсипват човешкия организъм и драстично смъкват долната възрастова граница за проява на някои от най-смъртоносните заболявания. От своя страна пурите, лулите и наргилето изискват много, много повече.

Фактически пурата може да се смята за един от най-древните методи за употреба на тютюн. Някъде около десети век маите и други мезоамерикански цивилизации първи са се поддали на това изкушение. Дълго време в Европа и Америка те, наред с лулата били предпочитани, докато постепенно не били изместени от по-евтината им малка сестричка, вероятно когато дъвченето на тютюн се превърнало окончателно в неприемлив навик. В по-нови времена пурите освен удоволствие и признак на благосъстояние, се превърнали и в атрибут на властта и до голяма степен се асоциират с Куба.

Защо точно “островът на свободата” винаги е стоял като въпрос в моето съзнание, но факт е, че наред със захарната тръстика, пурите се превърнали в основния капитал на страната и постепенно Куба станала остров на забавлението. Пурите винаги са били семеен бизнес и най-старите и известни фамилии се установили първоначално именно тук. Климатът по тези места е най-подходящ не само за отглеждане на самия тютюн, но и за последващото зреене на листата и съхранение на готовия продукт. Микроклиматът в самата Куба пък определял най-качествения тютюн и оттам най-ценените пури.

Тютюнът обаче не е всичко. Ако масовите евтини пури са индустрия, в която са намесени машини, то истински класната димяща пръчка е издигната почти до изкуство. Тютюневите листа трябва да преминат през два етапа на зреене в строго-контролирани условия на температура и влажност, така че да запазят максимално аромата си, без да се разпаднат. По време на сушенето и последващата ферментация се обръща внимание едва ли не на всяко отделно листо, за да се осигури последващия му живот като пура. Чак след това идват сръчните кубинки, които ръчно завиват готовия продукт и са способни да произведат почти еднакви пури.

В зависимост от пълнежа те се делят на “лонг-филъри” и “шорт-филъри”, като в първия случай се използват цели листа за цялата пура, докато във втория единствено покривния лист е цял, а останалото са “трици”. Първите естествено са по-ценени заради по-богатия аромат, равномерното изгаряне и защото няма опасност удоволствието да се развали от случайно попаднали в устата парчетии. Обикновено за покривно листо и за пълнеж се използват различен тютюн, често от различни плантации и дори с различен географски произход. Пълнежът се определя от “блендери”, които за всяка отделна марка правят различна “бленда” за уникален и носещ максимално удоволствие аромат. Именно те са ценните хора, които предават уменията си от поколение на поколение и имат почти легендарен статут между пушачите.

Покривното листо определя пурата като принадлежност според една от независимите класификации в зависимост от цвета му, вариращ от светло-зеленикав (“дабъл-кларо”) до почти черен (“оскуро” или “дабъл-мадуро”). “Дабъл-кларо” е известен още като “кънектикът”, понеже листата са обикновено с такъв произход и още известни като AMS (American market selection) и са предпочитани предимно в САЩ. Междинни варианти са червеникавите “колорадо”, кафявите “натурал” и тъмно-кафявите “мадуро”.

Освен това пурите се разделят и по размер и форма. “Короните” са по-дебели, “панателите” са по-тънки и дълги. “Короните” от своя страна тръгват от “ротшилд” и “робусто”, през “корона”, “корона гранде”, “жулиета” (наричана още “чърчил”), “президенте” и “гран корона”. Дължината варира от 4 Ѕ инча при “ротшилд” до 9 ј инча при “гран корона”. На база форма имаме класическата “парехо”, “торпедо”, “пирамид” и различни екзотики.

Най-известните кубински фамилии, навлезли в бизнеса още в средата на деветнайсети век са Пердомо, Падрон, Торано, Менендес и най-вече Фуенте. Марките са десетки, сред които се открояват Cohiba, Partagas, Punch, H. Upmann, Romeo y Julieta и Montecristo. Това, което се случва след идването на Фидел Кастро на власт е национализация на цялото производство, което принуждава много от старите фамилии да напуснат острова и заедно с “ноу-хауто” си, известните марки и семена от внимателно селекционирания тютюн да се установят в страни с близък климат. Такива в най-голяма степен са Хондурас, Никарагуа и Доминиканската република.

В действителност се получава леко абсурдна ситуация, но ако трябва да сме честни, може би в момента кубинското производство на същите марки се явява “ментето”. От своя страна пък започват да се появяват и много нови марки, които дори с името си флиртуват с революцията и кубинското наследство. Например Original Cubans, Habana и много други подобни са всичко друго освен кубински. Всичко това идва от огромния глад за оригинални кубински пури в САЩ, където поради ембаргото подобни не могат да се внасят.

Друго събитие, което значително компрометира пазарът е така наречения “пурен бум” от средата на деветдесетте. През 1990-та година да продаваш пури в САЩ било възможно най-безперспективния бизнес. Клиентелата била силно ограничена, застаряваща и с установени вкусове и навици, което правело невъзможно налагането на нови марки. И тогава нещо се случило. Изведнъж пушенето на пури станало мода, която се разпространила дори и между жените, а вносът рязко нараснал. Дали говорим за социален феномен, или добре премерена пазарна революция със съответстващата рекламна кампания, но бумът е факт. Цените рязко се покачили, а в магазините се появили стотици марки еднодневки, малко от които реално оцелели в последвало затишие през новото хилядолетие.

Наред със самите пури съществува и огромен пазар за аксесоари, някои, от които са неразделна част от ритуала на пушене. На първо място стоят хумидорите, кутии с контролирана влажност и температура, без които пурата лесно би могла да се съсипе. Оптималните условия, при които една пура е практически вечна са 21 градуса и 70% относителна влажност. Самата пура има влажност до 20%, която, ако падне под 10% е индикация, че нещо лошо се случва. Изсъхналата пура гори с отвратителен на аромат и вид дим и създава неприятен вкус в устата. Съществуват начини за “съживяване” на подобни пури, но резултатът е променлив.

Друг задължителен атрибут са гилотините и ножиците за рязане. Самата пура обикновено се реже фабрично само от едната страна (тази, която се пали), докато другият край остава със завито покривно листо и трябва да бъде допълнително срязан непосредствено преди употреба. Двата основни типа разрези са прав, който се постига с гилотина и V-образен, който обикновено е много по-фин, в дълбочина и запазва в по-голяма степен качествата на пурата. Отхапването на края се възприема, и съвсем правилно, за просташко. Важна е и запалката, защото една пура не трябва да се пали на директен пламък, а поне от един пръст разстояние. Затова запалките за пури са с два или три интензивни, но ниски пламъка. Предлага се и огромно разнообразие от пепелници, калъфи и други дреболии.

Във всички случаи обаче пурата е рядко, задължаващо удоволствие, което изисква правилно отношение. Употребата й от “келешлък” обикновено предизвиква само иронични усмивки, а злоупотребата с количество и качество, сериозни неразположения.






Допадна ли ви този материал? (23) (3) 11137 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (26) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.