Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Happy-Go-Lucky (2008) (ревю) - Майк Лий, Драма, Комедия, Алексис Зегерман, Еди Марсан, Сали Хоукинс, Самуел Роукин, Шинед Матюс, Зл
Happy-Go-Lucky (2008)

Поредици: Златен Глобус 2009; Оскари 2009

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 26 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Британското кино винаги е било малко странно, като „Happy-Go-Lucky” не прави изключение. Още с излизането на лентата екран, критиката на Острова я определи за най-жизнерадостният филм на Майк Лий. Действително, главната героиня – Попи, е истински извор на щастие, като неслизащата от лицето и усмивка, ведрото настроение и навика да бъде винаги учтива с всеки въздейства както на хората около нея, така и на зрителя. Дори човек да е седнал в киносалона в мрачно настроение, филмът няма как да не изкара от него поне една меланхолична усмивка, но въпреки това ми е малко трудно да възприема определението комедия.

Малко за сюжета – след като и задигат колелото, Попи решава да се научи да кара кола. И попада на най-мрачния, обременен с проблеми и стрес инструктор. Докато тя харесва всички, той е расист, докато тя се смее, Скот се ядосва. Двамата, заедно в колата, са солта на лентата. Някак си показвайки контрастът Лий ни кара да искаме ние самите, а и другите около нас да приличат по-малко на него и повече на нея. В по-малка степен подобни сблъсъци на крайностите присъстват през всичките два часа, но най-изразен е именно в учебната кола.

Може би единственият недостатък, който човек може да забележи е, че на места ведростта изглежда прекалена до степен на абсурд, но в интерес на истината е трудно да се определи дали това действително е негатив в контекста на цялата лента. Може би това е основната идея. Дали пък, ако не се опитваме да бъдем малко по-добри дори тогава, когато ни боли, няма да направим света по-добър? Без съмнение в края човек си задава този въпрос и му се иска да има поне един приятел като Попи, който вижда положителната страна на всяка ситуация и може да се шегува по всяко време.

Макар че навярно много от хумора убягва на континенталния зрител, внушението е поднесено по изключително въздействащ начин. Сали Хоукинс и Еди Марсан правят великолепно впечатление на екрана, и дори карат зрителя малко да съжалява, че Скот се появява недостатъчно често на екран. Въпреки че, в интерес на истината, остатъкът от поддържащия състав също е на доста високо ниво. Краят е изненадващ, но без да бъде озадачаващ и слага точка ако не по-най-добрия начин, то поне по достатъчно добър за лента, която без никакво колебание бих определил като една от най-добрите, които съм гледал в последно време.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 3713 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.