Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Milk (2008) (ревю) - Гус Ван Сант, Дъстин Ланс Блек, Биографичен, Драма, Джеймс Франко, Джош Бролин, Диего Луна, Емил Хир
Milk (2008)

Поредици: Златен Глобус 2009; Оскари 2009

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 18 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Милк (2008)

По принцип никога не съм бил особен почитател на филмите на Шон Пен, но Харви Милк определено е роля, която му пасва добре. Може би дори е най-добрата, в която някога сме го виждали. В кожата на първия открито хомосексуален американец, избран на държавна длъжност, актьорът влиза по толкова добър начин, че е трудно да го възприемеш като него и съвсем лесно като героя му. Още повече, че типичният режисьорски стил на Гус Ван Сант дава огромна свобода на актьорите да развият образите по най-добрия начин. Така че номинацията за Златен глобус не би трябвало да се третира като изненада – тя е повече от нормална. Единствено е изненадващо, че е само една, но пък Шон Пен действително блести с най-ярка светлина от целия каст.

„Милк” не е от най-добрите филми, които са излизали по екраните. Напомня по някакъв начин на „Планината Броукбек” или „Филаделфия” – без да блести особено в чисто художествен аспект, изпъква с посланието си. А то, ако не е важно за мен, за теб или за някой друг, е важно за онази част от обществото, която се идентифицира с Харви Милк. Или по-точно с движението, което той представлява, тъй като сам казва, че кандидат е то, а той е само негов представител. За тези хора е важно, защото, ако за нас правата на хомосексуалистите са проблем, за тях са животът им.

Иначе Гус Ван Сант, след като направи доста ленти с чисто художествена стойност, с този филм се завръща към времената на „Добрият Уил Хънтинг”. И го прави добре. Може би единственият дефект е, че на места допуска сцени, които идват малко прекалено натуралистично на по-консервативния зрител. От друга страна, това прави героите значително по-естествени, по-живи и реалистични, което за биографичен филм определено е доста важно. Тъй като ако изглеждат изкуствено, кой би го възприел като една истинска история, дори и да знае, че е?

А реализмът не е само при образите на героите. Цялостният дух на времето се е запечатал на кинолентата. Използването на архивни кадри тук-таме допълва това впечатление и човек спокойно може в един момент да забрави, че гледа игрален филм, и да го усети като по-скоро документален. За което естествено допринася и безкрайно откровеният и достоверен сценарий на Дъстин Ланс Блек. Диалогът е запомнящ се, на места може да предизвика усмивка с остроумието си, на други пък може да изкара някоя сълза от по-чувствителния зрител. Историята се придвижва във времето плавно, без усещане за тежест и тези над два часа лента се изнизват неусетно. За да се стигне до финалните надписи, продължението на историята, над които човек си заслужава да се замисли не по-малко, отколкото над целия филм.

Или с две думи - блестяща роля на Шон Пен, великолепно представяне и на целия актьорски състав. Добър сценарий и майсторска режисура с един резултат – една разтърсваща биографична драма, за живота не само на един човек, ами на цяла група хора, които се идентифицират с него. Един филм, който ако не сте хомофоб, трябва да видите, макар че определено не е лентата, която ще ви разтовари от тежкия ден. Даже напротив.






Допадна ли ви този материал? (5) (1) 4339 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.