„Годината има дванадесет месеца,” това забележително откритие на един небезизвестен министър на държавната администрация е и особено вярно в идеалния случай. Но пък и то, както и всичко останало в милата ни татковина, е на принципа „според зависи”. Ако например работите в някое наскоро или отдавна приватизирано предприятие, може и да ви се стори, че са десет, докато чакате септември да стане май и да си получите заплатата за юни, ама по-миналата година. Ако пък сте депутат, получавате тринадесета заплата, ама и казвате премия. Естествено, за тежкия труд да изковете закони и да изберете Министерски съвет, който да успее да не усвои и без това орязаните спрямо „стара Европа” фондове, субсидии и т.н.
Но все пак годината има дванадесет месеца и следователно дванадесет заплати трябва да се дадат. Това, че някои хора живеят в друга реалност, не е тема на този материал. Пък и как така тринадесетата заплата, която всъщност е премия, ще се дава на тия гадини тружениците, които покрай Коледи и други празници декември само почиват или са съмнително работоспособни. Даже трябва да им се вземе половин заплата, а-а-а-а-маха! Ин виво и ин витро ще правят по празниците – къш, птици проклети, ясно е, че няма да ни преизберете, та що за електорат сте?!
Обаче ще ви дадем по сто кинта на дете, защото затворихме, реституирахме и застроихме детските градини. Ще ви дадем, ама ако цъфнат налъм... такова, бюджетният излишък започне да нараства прекалено много, толкова колкото в условия на криза не расте естествено. На живо ще правим прираст на населението, а то после да се оправя. Без премии, без помощ – щото нали сме патриоти, ще отглеждаме деца преко сили заради хубавия химн и готиния герб, дето го избирахме. Ан тай, дето вика един познат от близко до София село и един министър на финансите. А тия седенки дето ги правите, парите на народните избраници, на народа ще броите – ай къш в канцеларията на администратора на третото кресло отляво. Ние тука ходим до другата сграда по комисии, това, че ни няма, е илюзия. Да не мислите, че по коктейли само ходим, а? Пък и така да е, народът и неговите избраници заслужават някоя чаша френско вино, нали?
И така, направо да ти се иска да правиш деца. Ще получиш илюзорна компенсация за детска градина, после ще го запишеш в илюзорно училище, за да му дадат илюзорен студентски кредит да се изучи за бакалавър. И ще му обясниш, че неговите избраници илюзорно ги няма в пленарна зала и че ония пари всъщност не били спрени – това също е илюзия. О, да и ако някой каже „Казах ли ви, че като се закриват училища, паралелки и съкращават учители, ще се повтори циркът с детските градини?", това също ще е илюзия. Тях никога не ги е имало! Пък!
Е, нарадвахме се на стоте лева, на идеята за коледна премия, така че стига толкоз. Че ще вземе някой председател на някое народно събрание да рече, че обиждаме и мърсим честта на държавата, плюейки нейните представители. Ще вземе да рече, че сме анти-българи, русофили, русофоби и дрозофили. И предатели. И агенти от ДС. Абе всичко накуп – вие много добре си го знаете, жокер ви не требе.
Весела Коледа! И щастлива Нова година! |