Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кулинарни импресии: Спагети (статия) - Домати, Кайма, Кулинария, Спагети, Тесто
Кулинарни импресии: Спагети

Поредици: Кулинарни импресии

Автор: Ива Коевска, понеделник, 15 декември 2008.

Публикувано в Статии :: Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Да питаш някого какво иска да му сготвиш е като да си вкараш особено бодлив кактус в гащите. Отговорът за улеснение обикновено е едно уклончиво „Не знам”, последвано от изброяване на любими манджи. От които обикновено ти се изправя косата. Е, отговорът, който аз получих, беше „спагети”.

Проблемът със спагетите е, че единствената 100% сигурна съставка е тестеното изделие. Оттам нататък започват рецептите, интерпретациите и експериментите. Аз нямам точна формула, но обикновено се съсредоточавам върху домати, вино и някакво месо. В конкретната петък вечер отново след работа се отправих към Пикадилито в Мола. Ясна идея – никаква, но за сметка на това стисках аванс. Тръгнах си от магазина с най-важните придобивки – цедка и щипка за спагети, малко пармиджано и разни други неща. От кулинарното приключение със свинските котлети все още разполагах с възкисело каберне „Два океана” и тарелка гъби.

Удобството да имаш печка с четири котлона и една фурна се корени във факта, че можеш да сложиш четири съда да къкрят, да се пържат или да се задушават. Реших да спестя малко време и да се направя на модерен Шива, като се погрижа всичко да се случва едновременно. Проблемът в случая е, ако имате проблем със съсредоточаването, защото тогава загарянето и кипенето са ви в кърпа вързани.

Ето как изглеждаше и рецептата ми (това тук е финализиран вариант, в процеса на готвене ме водеше единствено носът):

За спагетите:
-пакет спагети „Примо Густо” номер 7;
-две скилидки чесън;
-масло;
-бял пипер;
-сол.

За соса:
-около килограм и половина пресни домати;
-червено вино на око;
-половин глава лук;
-1 скилидка чесън;
-зърна бахар;
-дафинови листа;
-зеленчуков бульон;
-босилек;
-олио или зехтин.

За месната плънка:
-масло;
-200 гр. бекон „Соларис”;
-250 гр. кайма „Тандем”;
-половин глава лук;
-половин чаша бира;
-телешки бульон;
-червен пипер;
-черен пипер;
-индийско орехче.

Екстри:
-настъргано сирене пармиджано на око.

В моя случай измих, обелих и настъргах доматите. Вече дотолкова се усъвършенствах в тази невесела задача, че накъсвам с пръсти остатъка от червения зеленчук, който не мога да прекарам през рендето. За пореден път установих, че най-добрият вариант е да се стържат по-зелени домати, защото е по-лесно и не се губи толкова много материал. Следващ в програмата беше лукът. Псувни, сълзи и тежки клетви по-късно и белият мъчител беше наситнен и прилежно поместен в свободна чиния. Чесънът го оставих за най-накрая. По каналния ред и беконът се превърна в малки квадратчета, които очакваха пътя си към тигана. След като приключих с рязането, кълцането и борбата с като цяло тъпия ми нож, пристъпих към магическите ритуали на топлинната обработка.

Скръстих ръце за молитва и напусках три от четирите котлона. Две тенджери и един тиган намериха място на печката. За да не прегоря нещо все пак, реших, че е най-добре да завърша пърженето и задушаването на соса и чак тогава да премина към месната плънка. Вземайки това решение, придобих почти божествена увереност и сипах олиото в тенджерката. Когато топлината стана почти нетърпима, бутнах вътре и лукът с чесъна. Побърках до златисто и сипах виното. Фъскащият звук до известна степен ме смути, но пуснах зеленчуковия бульон и продължих да джуркам тайнствената микстура до разтваряне на магическото паралелепипедче. Когато и това стана, насипах доматите, метнах вътре подправките и започнах да бъркам. Не много ентусиазирано, за да не надробя дафиновите листа. Междувременно прилежно си записах по колко от коя подправка съм сложила, за да мога да извадя зърната и растителността, след като дръпна соса от котлона.

С вече забъркан сос и тенджера пълна с вода на ръба на кипването се захванах с месната плънка. Разтопих масло в известния Термоспот тиган и метнах бекончето да поцвърчи вътре, след като предварително затоплих и лука. Когато цветът започна да ми харесва, добавих и малко червен пипер за доизкусуряване на нюанса и продължих с каймата. От опит с мусаката знам, че най-лесно смляното месо се разтрошава в малко течност. Затова залях пържещия се бекон с малко бира и бутнах вътре и каймата. Започна бясно натискане, дробене и бъркане с цел разтрошаване на каймата. Стигнах до един задоволителен ефект на ситни парченца и пристъпих към подправяне, докато сместа кротко къкреше. Прясно смлян пипер, половин телешко бульонче и нежно мъркане покрай тигана. А, и индийско орехче, настъргано над парата. (Голяма грешка впрочем, от конденза подправката се слепва по рендето и не подлежи на нищо друго освен измиване.)

Докато всичко това се случваше, завря и водата за самите спагети. Добавих само малко сол и пуснах тестените пръчици, както го правят по филмите. Някои хора ги чупят, но мен късите спагети ме дразнят. Да знаете, че размерът определено има значение. Поне в този случай.

И така... на цели три котлона моята кулинарна импресия идилично къкреше, докато аз се суетях с две дървени лъжици и една щипки за спагети. Доматеният сос се сгъсти първи и беше дръпнат на последния свободен котлон. След него спагетите на свой ред придобиха сварен, но все още леко жилав вид. Успях да ги прецедя в новата цедка, хубаво ги налях с ледена вода и ги прехвърлих в стъклена купа (отцедени). За да довърша приготвянето им, запържих в последния чист тиган малко масло с чесън и черен пипер. Залях ги и почнах да ги бъркам. Бърках, бърках, бърках и бърках, докато месната плънка на котлона не остана само на мазнина, а спагетите не се овкусиха в стъклената купа. И точно това беше мигът, в който осъзнах, че забравих да сложа гъбите...

Последната стъпка беше сервирането. Преди изяждането, разбира се. Сипах спагети в дълбока чиния, залях ги с доматения сос, сложих 2-3 лъжици месна плънка и щедро поръсих с настъргано пармиджано. И се отдадох на преяждане.






Допадна ли ви този материал? (8) (2) 7040 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (17) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.