|
Сивостен :: Der Rote Baron (2008) (ревю) - Николай Мюлершьон, Военни филми, Драма, Исторически филми, Лена Хийди, Матиас Швайнгхофер, Тил Швайг
 | |
 "Червеният барон" (2008)
В последните години фронта на военното кино съвсем отчетливо пренебрегва Първата световна война за сметка на по-голямата й сестричка, болшевишката революция и отделни епизоди от Студената война с акцент върху Виетнам и други граждански войни. Което пък е много жалко, понеже това е може би последната “романтична” война, известна с месомелачницата на окопите и качествения и количествен скок в развитие на бойната техника.
Централно място в този скок заема авиацията, която в тези времена започва да трупа опит и да разширява влиянието си върху бойните действия, но все още донякъде наподобява рицарски турнири, в които редовите военнослужещи нямат място. Не случайно оттогава датира и славата на признатия за най-велик, въздушният ас на кайзерова Германия барон Манфред фон Рихтхофен.
Това са времена, когато пилотите са аристократи, които през свободното си време се припичат на слънце и си пийват редки вина, докато “плебеите” загиват с хиляди в калта на бойните полета. Всички те се познават и уважават взаимно, защото англичани, французи и немци преди войната са следвали заедно в реномирани колежи или са братовчеди по майчина линия. А най-известен и уважаван, с 80 въздушни победи, “Червения барон” (по яркия цвят на самолета му, признак на безстрашие) получава погребение с всички военни почести в лагера на съюзниците.
Трябва да призная, че винаги съм подхождал с известно недоверие към немското кино, затова искрено се учудих на сполучливо пресъздадените битки, и на сполучливо пресъздадения дух на епохата. Матиас Швайгофер докарва едновременно вродено благородство и детска наивност в образа на барона, а Лена Хийди бележи нова червена точка в кариерата си след Сара Конър и жената на Леонидас, този път носеща необходимата за подобен тип филми любовна драма. По-голяма част от събитията всъщност се базират на реални случки и това придава допълнителен заряд на лентата.
В заключение можем да определим “Червения барон” като успешно посвещение на един от последните истински герои от фронта и все пак като военно-биографичен филм, който не претоварва с излишно количество ужаси на войната, но въпреки това убеждава колко безсмислена е тя. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
