Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: XIII конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” (статия) - Актуални събития, Класическа музика
XIII конкурс за млади оперни певци “Борис Христов”

Автор: Константин Делчев, четвъртък, 15 юли 2004.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

1.Малко факти.

Измина и тринадесетия конкурс за млади оперни певци “Борис Христов”. Въпреки всички проблеми, които стоят пред културата в България, традицията успя да се запази и мероприятието се проведе успешно (с някои уговорки) между 11 и 22 юни в залата на Националната опера и балет.


Журито беше повече от впечатляващо – председател Гена Димитрова, чието име не се нуждае от коментар и членове световно известните певци от близкото минало Луиджи Алва и Илеана Котрубас, директорите на Каталунската и на националната ни опери Мирна Лакамбра и Христина Ангелакова, диригента Манфред Рамин, бившият лауреат на конкурса проф. Радмила Бакочевич, дългогодишната вокална педагожка проф. Ирена Бръмбарова и композитора проф. Димитър Тъпков. Единственото, което може би липсваше тук бяха няколко импресарии, които да подбудят интереса на участниците.

Положението допълнително се усложняваше от факта, че никой не си бе направил труда да пусне реклама в спеицализираните издания, нито пък се беше сетил да провери, че грандиозния по организация, награден фонд и всичко останало конкурс “Кралица Елизабет” в Белгия се провежда само няколко седмици преди нашия. Ето защо предварителна заявка бяха дали само 57 човека, от които се явиха скромните 38 – поради закъснялото осигуряване на средствата, потвърждения били изпратени само месец предварително...

Що се отнася до разгласата за публиката – тя не беше кой знае колко по-добра. Благодарение на това, на липсата на абонаментни карти и на трилевовите билети, прослушванията на първи тур бяха посещавани от най-много шейсет човека, включая роднините на изпълнителите. Редовната публика беше само хора от консерваторията, няколко музикални критика и шепа заклети оперомани, в качеството на какъвто присъствах и аз. Тази камерна обстановка несъмнено беше доста приятна (зрителите добре успяха да се запознаят и сприятелят един с друг), но съвсем неподходяща за конкурс с такова реноме, който редовно е пълнел залите в предните си издания. Слава богу това не подейства на певците, дори може би успокои онези от тях с по-слаб сценичен опит и грешки от притеснение почти не се наблюдаваха.

2.Началото

От близо четиридесетте изпълнителя, около половината бяха сопрани, за сметка на малкото количество баси (само четири) и тенори (два!!!). Прослушването по гласове направи тази разлика още по-видима, но пък от друга страна даде по-добра база за сравнение. Програмата, която предложиха състезателите беше еднотипна, най-вече Верди и Моцарт, представен почти само с “Porgi amor…” и “Madamina, il catalogo e questo…”, а добре изпълнените драматични арии си бяха чиста рядкост. На този етап най-голямо впечатление оставиха канадския бас с българско потекло Роберт Помаков, сопраното от САЩ Шери Джаксън, Андреана Николова и още няколко певци, макар че до така очакваното ‘голямо откритие’ не се стигна и вече беше ясно, че отново голямата награда ще си остане неприсъдена. От друга страна, макар средното ниво да не беше задоволително, голямите издънки не бяха много. Дразнещо слаби бяха само трагичното японско сопрано Нами Коидзуми, което изправи на нокти жури и публика с въпиющо изпълнение на арията на Леонора от “Силата на съдбата” и един-двама други изпълнителя, за които просто не искам да си спомням. Дано тези заблудени души намерят час по-скоро истиснкото си призвание в живота...

3. Втори тур

Втори тур допусна половината от участниците – 20 души от общо седем страни. Музикалните недоразумения и състезателите, нуждаещи се от сериозно донаучване, бяха отстранени, а единствената изненада беше присъствието на Аида Швед, която на първи тур накара журито буквално да крещи с неадекватните си темпа в арията на Елвира “Surta e la notte”. Вероятно това е било счетено за грешка на пианистката и допускането й е било само един вид втори шанс, но той с лека ръка беше пропилян. Съобщаването на участниците на чужд език беше прекратено, предвид трагичните познания на конферансието по английски и италиански, залата на операта се понапълни до около 150-200 човека, а състезателите по регламент трябваше да изпълнят три фрагмента: ария или песен от композитор от ХІХ век, ария или песен от композитор от ХХ век и българска песен. Последните две изисквания отново доведоха до разнообразие в програмата сопраните, които масово изпълняваха (при това доста еднотипно) арията на Катерина “В лесу, в самой чаще...” (“Катерина Измайлова” на Шостакович) и “Синеоката” на Героги Златев-Черкин . Единственото изпълнение, което според мен се отличаваше от стереотипа, беше на опитната Цветана Бандаловска; въобще след слабото си представяне на предния конкурс тя непрекъснато подобрява пеенето си. Също безапелационно беше и представянето на притежващата мощен и красив глас Лили Стефанова, макар интерпретациите на “В лесу” и на арията на Мадалена “ La mamma morta” (Андре Шение) да не бяха особено оригинални и по мое менние да отстъпваха на тези на Габриела Георгиева. Освен тях трите, журито допусна до финала и Шери Джаксън, която остави много приятни впечатления с арията на Микаела от “Кармен”, Радостина Николаева и полякинята Агниешка Бошенек-Осичека, чието изпълнение на арията на Олимпия “Les oiseaux” (“Хофманови разкази” на Офенбах) демонстрира отличните й колоратури.

При другите гласове Роберт Помаков спечели симпатиите на залата с доста доброто изпълнение на смъртта на Борис, а прекрасният лиричен тенор Николай Моцов беше подбрал арията на Ленски от Евгени Онегин и две произведения на Парашкев Хаджиев, които идеално паснаха на гласа му. Над всички измежду мецосопраните беше Андреана Николова със завладяващото си изпълнение на принцеса де Буйон (“Адреана Лекуврьор” на Чилеа) и единствена при този тип гласове бе допусната на третия тур. Можем само да съжаляваме, че рускинята Елена Веденеева имаше проблеми във високия регистър (вероятно плод на лош вокален педагог), защото направи невероятно впечатление с частушките на Варвара от слабо познатото ни произведение на Родион Шчедрин “Не само любов”, където показа голям талант и драматизъм. При бариотните беше отличен Бисер Георгиев, който преди няколко години започна кариерата си като обещаващ бас, но изглежда е решил да смени амплоато си.

Измежду недопуснатите до финала също се отличиха няколко имена – Лариса Елина показа завидни умения, изпълнявайки Шемаханската царица (“Златното петле” на Римски-Корсаков) и арията на славея от Стравински, а Иван Коев, по образование юрист, показа че далеч не е певец-аматьор и напълно заслужава титлата “Най-добър баритон сред съдийте и най-добър съдия сред баритоните”. Също така, не можем да не споменем българският бас Иван Кумпиков, който е стипендиант на академията “Борис Христов” и който по моето скромно мнение напълно заслужаваше да бъде чут на финала. Жалко.

4. ІІІ тур – най-голямото предизвикателство.

Нещото, отличаващо конкурса “Борис Христов” от всички останали конкурси е фактът, че на трети тур се изпълнява цяла оперна партия. Това позволява да се провери до каква степен състезателите са готови да дадат пълна интерпретация на персонажа си и, най-общо казано, до колко завършени оперни певци са. За четири дена чухме пет спектакъла, някои от тях добри, други – не чак толкова.

С изключение на “Риголето” всичко беше дирижирано от главния и комай единствен на последък диригент на операта – Георги Нотев. Още на дванадесетия конкурс тоя човек успя без особени затруднения да провали няколко от финалистите и сега бодро продължаваше пъкленото си дело. Андреана Николова остана неприятно изненадана от кретащото темпо на двете си арии в трета картина на “Трубадур” и това изглежда й попречи да пее с пълния си потенциал. Жалко, защото аз бях имал щастието да я гледам по-рано в тази опера и смело твърдя, че тя е една превъзходна Азучена. Впрочем, Нотев не беше показал специално отношение към нея. Бисер Герогиев, който и без туй въобще не се чувстваше комфортно като граф ди Луна, заедно с Габриела Георгиева (Леонора) бяха последователно подложени на един малък хаос в терцета от първо действие и оставени с едва чуващ се оркестър в големия си дует от седма картина. Не смея да си помисля как ли се е чувствал Манфред Рамин, докато слушаше всичко това.

Вторият “Трубадур”, в който се представи Лили Стефанова не мина много по-добре, дирижирането беше почти същото – слабо, но това въобще не попречи на Нотев да посегне и върху “Дон Жуан”, спектакълът, който се очакваше с най-голям интерес, заради участието на Радостина Николаева (Дона Анна), Николай Моцов (Дон Отавио), Шери Джаксън (Церлина) и Роберт Помаков (Лепорело). Вече бяхме имали възможността да чуем канадеца с част от тази партия на първи тур и логично очакванията към него бяха доста големи. Той ни представи едно доста свежо и много пластично изпълнение на ролята, успявайки да се нагоди към нетрадиционната и леко ‘изчанчена’ постановка, още повече, че имаше и късмета да не се натъкне на някоя диригентска ‘изненада’. Ни най-малко не му отстъпваше Николай Моцов, чийто тембър е идеално подходящ за ролята. Въобще и в трите тура, той най-добре беше нагодил програмата си, съумявайки да покаже максимума от възможностите. Не стоеше така обаче въпроса с Шери Джаксън. Подобно на Кенейтия Мичъл от предното издание на конкурса, тя остави прекрасни впечатления след прослушванията си, но не съумя да грабне публика и жури с изпълнението си. Изглежда при нея липсваха опит и самочувствие на сцената, което се отрази на представянето й в ансамблите, където допълнително беше ‘подпомогната’ от ...сещате се кой. Четвъртия състезател, Радостина Николаева, ни представи една дона Анна, която не блестеше с нищо, но пък нямаше и особени слабости – въобще изпълнение, много близко до средно статистическото.

Единствено с “Риголето” имахме шанса да си починем за кратко от Героги Нотев, най-вероятно единствено поради причината, че два спектакъла за един ден щяха да му дойдат в повече. Диригент тук беше Григор Паликаров, а състезател от конкурса беше само полякинята Агниешка Бохенек-Осичека, която имахме възможността да чуем като Джилда. Ролята добре лежеше на гласа й, всичко беше стабилно изпято, но нейното изпълнение някак не успяваше да грабне публиката, проблем, много подобен на този на Николаева. Все пак, може да се каже, че тя направи една доста добра Джилда, въпреки режисьорските прищявки, заради които трябваше да изпее финалния дует с Риголето от ложите на трети балкон.

Последният спектакъл за конкурса беше Бохеми с Цветана Бандаловска. От близо година тя е редовен изпълнител на тази роля на сцената на националната ни опера, което й даваше сериозното предимство да е добре запозната с режисурата и да има вече изградена интерпретация на ролята. Съставът, с който пя, се държа изключително колегиално с нея и дори господин главният диригент се беше постарал, така че поне да не дразни в по-голямата част от времето. В крайна сметка представлението се получи и присъстващите имахме възможност да чуем достоен завършек на конкурса.

5. Наградите

Миналият конкурс се утешавахме, че големи гласове като Гена Димитрова, Ана Томова –Синтова или Силвия Шаш няма, но пък средното ниво е сравнително високо. Е, този път и това ниво не беше много нагоре, но все пак журито имаше на кой да връчи наградите, поне повечето. Голямата награда, първите награди, третата награда при мъжете и наградата за изпълнение на роля от репертоара на Борис Христов си останаха нераздадени. Първите три – защото името на конкурса задължава те да бъдат връчени само на хора с изключителен талант и майсторство, а третата – защото едниствения бас на финала изпълни роля, която Борис Христов не е пял на сцена. Taка най-високият приз се оказа втората награда (придружена с 2500$), която заслужиха четирима: Габриела Георгиева, Цветана Бандаловска, Роберт Помаков и Николай Моцов. Трета награда и 1500 $ получиха Андреана Николова и Габриела Герогиева, а останалите финалисти се поздравиха с поощритлени премии. Отново бяха раздадени и допълнителни награди, отразяващи майсторството на изпълнителите в определена област, както и две непевчески отличия – наградите за съпровод, връчени на Константин Ганшин (Русия) и на Благовеста Константинова. За най-добро изпълнение на българска песен бяха наградени мецосопраното Ива Данова и Лариса Елина. По мое лично мнение имаше доста по-заслужаващи този приз от рускинята, която най-малкото имаше сериозни проблеми с меките си л-та и н-та, но на такова жури не смея да опонирам...

Наградата за най-добра интерпретация на съвременен композитор беше заслужено връчена на Елена Веденеева, а Роберт Помаков отнесе още две премии – наградата за най-млад участник, достигнал ІІІ тур и една от наградите на публиката. Също с три награди си отиде и Андреана Николова, получавайки другата награда на публиката и отличието на Националната опера и балет.

Толкова бяха наградите, не без радост мога да заявя, че безсмислено отличие нямаше и “Борис Христов” не заприлича на “Златния орфей”, запазвайки реномето си. Сега не ни остава нищо друго, освен да чакаме до номер четиринадесет през 2008 и да стискаме палци тогава да не се повторят организационните неуредици, за да може най-авторитетния ни конкурс да възвърне напълно поувяхналата си слава.

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1721






Допадна ли ви този материал? (2) (2) 7737 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.