|
Сивостен :: Edguy - Tinnitus Sanctus (2008) (ревю) - Мелодичен хеви метъл, Пауър метъл, Рок, Хард рок, Edguy, Нови албуми
 | |
 Edguy - Tinnitus Sanctus
Nuclear Blast, 2008
Line-up:
- Tobias Sammet - vocals
- Jens Ludwig - guitars
- Dirk Sauer - guitars
- Tobias "Eggi" Exxel - bass
- Felix Bohnke - drums
Tracklist:
1. Ministry Of Saints; 2. Sex Fire Religion; 3. The Pride Of Creation; 4. Nine Lives; 5. Wake Up Dreaming Black; 6. Dragonfly; 7. Thorn Without A Rose; 8. 9-2-9; 9. Speedhoven; 10. Dead Or Rock; 11. Aren't You A Little Pervert Too?
Осмият студиен албум на Edguy е събитие откъдето и да го погледнеш. Макар някои от феновете да се надяваха на завръщане към корените, на музика стил „Vain Glory Opera”, „Theater of Salvation” или пък „Hellfire Club”, новата тава „Tinnitus Sanctus” си е логичното продължение на започнатото в „Rocket Ride”. И колкото и да съжаляваме за това, което изгубихме с тази нова музикална линия, възприета от немската банда, без никакво съмнение печелим немалко, макар и в друга посока. По-бавен, по-мек, но все още демонстриращ талант и искра на гениалност. Пък и рокаджийското им отива. Без никакво съмнение. Още повече че пауър все още има, макар и в малки дози, достатъчно отчетливо, че да добавя допълнително цвят към цялостното възприятие.
Просто се налага да възприемем „Tinnitus Sanctus” като това, което е – мелодично хеви с пауър елементи на границата на хард рока и ще осъзнаем, че ако на мястото на името Edguy седеше, да речем, Бон Джови, щяхме да кажем, че това е един от най-великите му албуми. Така че, ако се слушателя се отърве от предразсъдъците спокойно може да се наслади в пълна степен на тавата. Звукът, техниката изпълнението, идеите и изобщо цялостната музикална концепция заслужава един подобен поглед, защото всички песни, с изключение на по-бъзикчийските са наистина добри.
Все пак, ако трябва да отличим отделни парчета бих започнал от откриващата – „Ministry of Saints”, добра, приятна песен със запомняща се мелодия на припевите, простовати, но за сметка на това галещи ухото рифове на куплетите, което заедно с впечатляващата вокална линия прави цялостното впечатление от парчето изключително задоволително. Следващата „Sex Fire Religion” не пада много по-долу, макар да звучи познато и леко шегаджийски. Бавно темпо, тежка китара забиваща ритмично, с лек инструментален експеримент на заден фон и запомнящи се куплети и доста прилични хорови припеви.
„The Pride Of Creation” пък впечатлява с бързината си, и цялостното си изпълнение. Песен на която усещаш как кракът ти започва да отмерва темпото, усмивка да избива на лицето и спомени да избуяват в съзнанието. „Nine lives” пък по нещо напомня на онези знаменити албуми на Europe, без да претендира за особена сериозност грабва вниманието, за да ни подготви за силните припеви и доста стабилни куплети на „Wake Up Dreaming Black” – една от малко по-пауърските песни в албума, в която освен споменатото има едно страхотно и доста добре въплътено в цялостната концепция на парчето соло.
И нека приветстваме Бон Джови, шегата настрана, но още от откриващият риф „Dragonfly” насочва мислите в тази посока. Въпреки всичко песента е оригинална, доста разпознаваема, структурирана страхотно и с епичните си припеви прави наистина великолепно впечатление. Следващата „Thorn Without a Rose” влиза малко по-сериозно в рока, за да стигнем до „9-2-9”, на която липсва съвсем малко тежест, за да бъде наистина велика песен. Иначе и тя се отличава с великолепно преплитане на стиловете, за да се получи удоволствието пълно.
Ако идеята на „Speedhoven” е да ни развесели определено го прави. Приятна песен, но доста несериозна. Става за пълнеж, но нищо повече. „Dead Or Rock” е малко по-сериозна, започва с допотопно рок интро, за да се превърне в малко по-модерно рокче, доста приятно но някак продължава да звучи леко несериозно на фона на останалите парчета в албума. И в този дух с „Aren't You a Little Pervert Too?!” завършваме с цъфнала на лицето усмивка изпращаме осмият албум на Edguy.
Всъщност преживяването си заслужава. Обаче, ако си мислите и милеете за завръщането на „истинския пауър метъл” то „Tinnitus Sanctus” може сериозно да ви разочарова. Все пак няма как да се отрече, че Edguy за пореден път издават един наистина добър албум, със стила, на който очевидно ще трябва да свикваме занапред. И защо пък не – важното е че дори в музикалните си експерименти остават една страхотна банда. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
