|
Сивостен :: Никола Рей: "Къса памет" (ревю) - Никола Рей, Съвременна проза, "Memoire Courte", Нови книги, Френска литература
 | |
 Има едно нещо, което ми се случва толкова рядко, че за статистиката да може да приемем, че влиза в рамките на грешката, и това е да захвърля книга на средата. По-лошо – досега не се бях отвращавал от книга. Още повече, когато е някакви си няма и 170 страници и то с доволно добре разпределени празни места. Не, проблемът не е в нестандартната проза и моята поносимост или непоносимост към нея. Не само ми допадат ексцентрични и дори шокови творби, но ги поглъщам с удоволствие, дори и понякога да не ги разбирам напълно. Ако ще авторовите залитания да бъдат странни или отчасти трудно смилаеми.
Голямата част от погнусата ми от "Къса памет" без съмнение се дължи на томовете хвалебствия, изписани по цялата стена на славата, от върха до основите, и простиращи се из целите осем години, изминали от издаването и до днес. От западните критици до анотацията на гърба на българското издание. Хем, че от малък са ме учили, че толкова прехвалено не е на добре - освен кока-колата, разбира се. Но просто не мога да си представя, че дузина дузини страници, изхабени - и тук ще престъпя и с двата крака границите на цензурата - за пиянство, дрога и путки, да, правилно прочетохте, описани не само с една дума, но и подробно, съставят култовата книга на младото поколение. Щото ако това е младото поколение и ценностите му са изложени тук, ако животът му е толкова плосък, че дори да не е "ден за ден", то с всичките си двадесет и седем години - една по една - предпочитам да се чувствам колкото се може повече, безбожно стар.
Но все пак за самата книга. Навремето римският философ и общественик Цицерон, в разгара на елинофобията, разписвал "Graeca sunt, non leguntur" върху нечитаемите ръкописи и ги отхвърлял, без да ги погледне. "Гръцки е, не се чете". Никола Рей не е грък. Чете се чисто технически - като букви и думи - особено в ерата на печатните издания, но оттам нататък губи всякаква идея за смисъл. Цялото му повествование може и да е привлекателно за петнайсет-годишният "пич" - да не влизаме в подробности защо - но за читателя е разхвърляно на непряко свързани помежду си параграфи, напомнящи проблясъци от алкохолен делириум. И може би това е единственото по-оригинално нещо, което е успял да сътвори. Дори прилично, и ако това му беше целта, щеше да е нелоша книга. Даже финалът е малко изненадващ - или ако не толкова изненадващ, то поне очакван на петдесет процента.
Сигурно се досетихте, че под "захвърляне" по-горе имах предвид преминаването към пасивно изяждане на думите до края, а не буквалния жест. За което обаче не съжалявам, и то просто защото човек трябва да види дъното със собствените си очи, за да разбере, че морето не е нито безкрайно, нито винаги мокро.
--
 За повече информация от страницата на ИК "Колибри"... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
