|
Сивостен :: Guns N' Roses - Chinese Democracy (2008) (ревю) - Индърстриъл рок, Хард рок, Хеви рок, Guns N' Roses, Нови албуми
 | |
 Guns N' Roses - Chinese Democracy
2008, Geffen
Line-up:
- Axl Rose - vocals, piano
- Dizzy Reed - keyboards, piano
- Tommy Stinson - bass guitar
- Chris Pitman - keyboards, prog.
- Richard Fortus - rhythm guitar
- Ron Thal - lead guitar
- Frank Ferrer - drums
Tracklist:
1. Chinese Democracy; 2. Shackler's Revenge; 3. Better; 4. Street of Dreams; 5. If the World; 6. There Was a Time; 7. Catcher N' the Rye; 8. Scraped; 9. Riad N' the Bedouins; 10. Sorry; 11. I.R.S.; 12. Madagascar; 13. This I Love; 14. Prostitute
Нека го кажем по този начин - след повече от десетилетие чакане, най-сетне почитателите на Гънс могат да го повярват - китайската демокрация на Аксел Роуз и компания (доста голяма при това) е официален факт. И както би и трябвало да бъде след толкова продължителна работа по него, превърнала го в своеобразна градска легенда, "Chinese Democracy" е наистина убийствен рок-албум. Доколко е Гънс 'н Роузес обаче, това е един малко по-различен въпрос.
Всъщност, за почитателите, албумът отдавна не предлага нищо ново и изненадващо. По един или друг случай и по един или друг начин, през годините повечето от четиринадесетте парчета станаха достояние на широката публика, като не бива да забравяме и миналогодишното едноименно турне. По-друго е положението със състава. От една страна, от оригиналните членове на Гънс тук са само Аксел и Дизи Рийд, който се присъедини през '90-та, когато в репертоара им се появиха и клавири. От друга, в почти безкрайния процес на създаването на Chinese Democracy участват дълъг списък най-разни музиканти - бивши, временни, бъдещи и гости - и дори в момента да има установена в някакъв вид група, то тя е в добрия случай само отчасти отговорна за съдържанието. Така или иначе, въпросът това Гънс ли са или не отдавна е разделил слушателите на два лагера, а и няма някакви изгледи да бъде разрешен въобще и окончателно. Но пък е неизбежен.
Положителният резултат за сметка на това е голямото разнообразие, което представлява "Chinese Democracy" - и стилово, и инструментално, и дори вокално - нещо, което не мога да не призная на по принцип не особено долюбвания от мен Аксел. Както той самият бе обещал преди доста, доста години, елементите в албума наистина варират от блус, през хард до индъстриъл, в различни интерпретации, дори повлияни на места от някои от участниците. Например, в "Catcher in the Rye", записана с Брайън Мей, се съдържа поне доза от есенцията на Куин. Това, обаче, към което този албум не клони особено, е старият звук на групата.
Затова и в заключение, ще си позволя малко да обобщя - подходите ли като закоравял гънс'н'роузец, има вероятност "Chinese Democracy" да ви хареса, но въпреки това интуитивно да го отхвърлите. В този случай бих предложил да опитате да го чуете като албум на "Аксел Роуз и приятели", или нещо от рода. Към това бих прибавил дори едно изчакване да видим какво ще ни предложи новият формат на Г'н'Р вече като стабилен състав - ако това се случи, разбира се. Ако не подхождате с подобна мисъл, вече, този толкова дългоочакван запис определено е едно от най-хубавите неща, случвали се на рок-сцената през почти отминалата вече година, и не виждам една солидна причина да останете разочаровани. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
