Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Джеймс Баркли: "Детето на Нощта" (ревю) - Джеймс Баркли, Фентъзи, "Nightchild", Английска литература, Нови книги
Джеймс Баркли: "Детето на Нощта"

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 12 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Допреди "Хроники на гарваните" Джеймс Баркли ми беше известен само от подхвърлено споменаване в една статия в някое си списание. След тях ми се ще да си беше останал там. Книга първа беше нещо като биткаджийско фентъзи с героичен елемент, книга втора продължаваше в тази посока, а в книга трета - промяна никаква, пак сме си там. Гарваните отново са на мисия да спасят света, по съвместителство на Дензър щерката и евентуално на Хирад драконите. Може и в обратен ред. Дотук добре, само че като го гарнираш с добре познати от компютърните игри концепции и стил на набиване на идеите като пирони, демек – с чук, човек започва да се съмнява. Дали пък Баркли не твори, за да го четат 14-годишни зомбита, а не хора със способност да интерпретират текста.

Магическото в битките изключително много напомня на същото в MMORPG-тата, направо човек да си зададе въпроса – авторът дали не се е "вкарал" в тях и да излиза само да драсне някое друго томче, за да си плати абонамента. Или иначе казано – "колко мана имаш", "толкова", "правиш това и това и пазиш остатъка за онова, аз пък така и така, танкът развърта меча и им чупим главите. Ние сме Гарваните!". Накратко - действието се подчинява на основния принцип: "Пата-кюта-пата-кюта, пази си маната и ме хвани за краката". С гарнитура: "Абе кьорчо, не си разбрал скроловете правилно".

Тази конструкция, колкото и да звучи дразнещо, всъщност би могла и да не бъде. Трябва обаче да е написана със стил и достатъчна доза оригиналност. Дори има не една и две книги, където това се е случило. В този случай не е така. При това си мисля, че проблемът не е толкова в неспособността на Баркли да измисли интересен сюжет. Напротив – очевидно не страда от липса на въображение. Все пак светът му е донякъде любопитен, историята също може да се класира в това определение. Но за това пък способностите му на разказвач биха могли да убият читателя от смях, от болка и по десетки други начини. Ако не го потопят в чорен сън, по подобие на обекта на спасяване в "Детето на Нощта".

В резюме - чете ли ви се наръчник по употреба на хладно оръжие в смутен период, който може да ви послужи и за бележки по тактика в онлайн масовите ролеви игри? Да? Това е вашата поредица! Ако ли не, дори леко поизчеткания стил на третата книга, който продължава да не блести с нищо, но за сметка на това поне не дразни, не прави "Детето на Нощта" добро четиво. Не успява да я превърне дори в средно такова. За мен единствената причина да отгърнете "Хроники на Гарваните" би била, за да видите как не се пише героично фентъзи.

--
Повече информация от страницата на ИК "Бард"...






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 3463 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.