|
Сивостен :: City of Ember (2008) (ревю) - Гил Кенън, Каролин Томпсън, Фентъзи, Бил Мъри, Мартин Ландоу, Сайръс Ронън, Тим Робинс, Тоби Джоунс,
 | |
 Тайната на скрития град (2008)
Трябва ли да бъда откровен, заглавие от типа на "Тайната на скрития град", паркирано насред фентъзи зоната и с анотация, включваща поредните в безкрайния списък тийнейджъри, спасяващи живота, вселената и де що има останало, е нещото, което най-малко ще ме привлече към екрана с произволен размер, че дори и към белия лист. Не заради друго, ами просто защото напоследък вече е банално до степен физически осезаема болка. И сигурно ще разберете защо останах безкрайно изненадан - и то в най-добрия възможен смисъл на думата - от този точно филм, на теория съчетаващ и трите особености в едно.
На практика, обаче, най-голямата изненада след финалните надписи се оказа, че не видях никъде името на Тим Бъртън. Сигурно веднага ще се запитате защо го споменавам ни в клин, ни в ръкав, но именно той е всепризнатият майстор на гротескните полуприказки, съчетаващи цялото положително, дори поучително излъчване на класическата приказка с кошмарна от една страна и комична от друг ъгъл визия, при все това оставайки детско-юношески по презупмция. А "Тайната на скрития град" е едно към едно същия тип филм.
Всъщност, единственото епично-превъзвишено нещо из целия час и половина тук е музиката, която на места става наистина досадна, запълвайки повече сцени, отколкото е здравословно. За сметка на това, адаптацията на първия от цикъла от четири романа на струва ми се напълно неизвестната у нас Джоан Дюпро ни захвърля насред постапокалиптично поле, запратило остатъка от човечеството дълбоко под земята, където поколения наред то е ако не губило, то изкривявало малко по малко обществените си черти. Фентъзи елементи всъщност почти липсват - поне не във фантастичния им смисъл, изключим ли някой друг мутирал молец или пък къртица. Това, което по-скоро го вкарва в жанра, е детската гледна точка, а за нея можем да кажем, че е нож с три остриета. Веднъж го прави по-възприемчив и по-семпъл, втори път - носи на гърба си тежестта на логиката, някак си е нормално новото поколение да носи новите стари идеи. Трети път, обаче, води и до най-големия недостатък на "Тайната на скрития град" - събитията са до голяма степен предвидими и реално отсъства способ, чрез който да зрителят да бъде изненадан. При все това, колкото и да е важен сюрпризът за поддържане на напрежението - дори и да приемем, че то липсва в една или друга степен - филмът си заслужава заради нестандартността си и разчупването на границите на жанра.
Иначе, не бих могъл да спомена някаква кой знае каква актьорска игра над приличното - а няма и особено известни имена, изключая видимо остаряващия Бил Мъри и правещия доста чаровна роля Тим Робинс. Но това нито е задължително условие, нито нещо, което да вреди особено на крайния резултат. И ако искате да се позабавлявате не твърде интелектуално, но не и при пълно мозъчно отсъствие, шансът този филм да ви допадне е доста добър. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
