|
Сивостен :: In Memoriam: Майкъл Крайтън (статия) - Майкъл Крайтън
 | |
На шестдесет и шест годишна възраст, след продължително боледуване, почина американският майстор на трилъра и един от най-популярните автори на всички времена, Майкъл Крайтън.
Роденият в Чикаго писател нашумява още през 1969 г., с излизането на "Щамът Андромеда" - първата му новела, издадена под собствено име, превърнала се в класика на научната фантастика. С годините към нея се прибавят заглавия от калибъра на "Юрски парк", "Сфера", "Изгубеният свят", "Тринадесетият воин", поредица от бестселъри, чрез които Крайтън се превръща в своеобразен лидер сред авторите на лека фантастика. И макар че никога - дори с Андромеда - не получава особено признание точно от тези среди, нито е носител на някой от престижните призове в жанра, американецът е отличаван често за своите творби.
В доста любопитната му всъщност колекция от награди се помещават "Едгар Алан По" на Асоциацията на автори на мистерии - при това на два пъти - отличието на Американската писателска гилдия, едно от най-високите отвъд океана, на Асоциацията на американските писатели лекари, какъвто е и по образование, а дори и Еми - за авторската идея зад популярния сериал "Спешно отделение". Но може би най-интересното признание, което Майкъл Крайтън някога е получавал, е крайтънзавърът (Crichtonsaurus bohlini), кръстен нему в чест на работата му по "Юрски парк".
Освен всичко друго, американският творец е и един от най-често екранизираните - цифром и словом тринадесет от неговите новели са били превръщани във филми, при това с огромен успех, а сред сценаристите им се подвизават имена като Стивън Спилбърг и Бари Левинсън. Самият Крайтън също се проявява като сценарист и режисьор, като освен "Спешно отделение", сред десетината филма, върху които е работил, може би най-известен е "Туистър".
Многобройните му произведения засягат теми в най-разнообразни области, макар и най-често да поставят под въпрос научно-технологичния прогрес и най-вече предпазливостта, с която се внедряват и използват неговите достижения. Американецът обаче съвсем не му противник - напротив, това, което се стреми да напомня, е че грешките и провалите са негов неизбежен елемент, както в теорията, така и в практиката. Особено брожение предизвика последният му роман, "Състояние на страх", поставящ под сериозно съмнение теорията за глобалното затопляне.
Поклон пред светлата му памет! |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|