|
Сивостен :: Pineapple Express (2008) (ревю) - Дейвид Гордън Грийн, Еван Голдбърг, Сет Роугън, Комедия, Криминален, Амбър Хърд, Бил Хейдър, Гари Ко
 | |
Ананас експрес (2008)
Може би най-забавното в този филм е твърдението, че е комедия. Още по-весело става, като някой ти каже, че можеш да се засмееш на нея. И минаваме в полето на абсурда, ако сме попаднали на онова описание, което твърди, че е като трева, която те размива от началото и те държи до края. Глупости, това би могло да се случи само ако си се напушил, при това с нещо силно. Ако има някакъв хумор в "Ананас експрес" то той е толкова скрит от зрителския поглед, че направо не съществува. Естествено винаги остава варианта, след последните сцени да се окаже, че сме колабирали от смях и сме пропуснали изтъркалването на цялата лента...
Иначе казано можете да се усмихнете на около три места. Може би пет ако сте по-непретенциозни. Началото е обещаващо, но общо взето си остава това – един добър старт последван от равномерно темпо на нарастващо доскучаване до самия финал. Доколкото има мегдан устните ти да се закривят нагоре, той е в най-абсурдните скечове и диалози, но затова пък усмивката няма да бъде от онези показваща покачване на градуса на настроението. Ще бъде на презрение към въпиющата глупост лееща се от екрана.
Иначе сюжетът е доволно тривиален. Пич с нормална работа и страст към тревата става свидетел на убийство. Извършител обаче е доставчикът на изключително рядката и продадена само на него трева – ананас експрес. Който съвсем естествено не иска свидетели. И тъй с много пафкане и претенция за забавно държание на напушени типове, щипка екшън с полицейски автомобили и малко стрелба за финал достигаме до щастливия край.
За сметка на голямото прозяване пък образа на напушения Дейл не би могла да убеди дори някоя баба, откъснала се от света в последния половин век и никога не зървала човек след употреба на трева. Което е просто копаене в дъното, за да се достигнат по-големи висини на падението на един филм базиран на тази тематика. На една лента, в която сигурно половината от екранното време е заето от герой, който дърпа от цигарата.
Един малко по-малко критичен извод би бил, че ако умирате от скука и нямате абсолютно нищо друго за правене и сте напълно лишени от други филми за гледане бихте могли да иззяпате сто и седем минутната американска "комедия". Ако обаче има поне нещичко, което бихте могли да свършите – като да почистите тоалетната или да подредите мазето или дори да се видите с тъщата – повярвайте ми, ще бъде по-забавно. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|