Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: AC/DC - Black Ice (2008) (ревю) - Рок, AC/DC, Нови албуми
AC/DC - Black Ice (2008)

Автори: Ангел Генчев, Иван Ж. Атанасов, вторник, 14 октомври 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

AC/DC - Black Ice
2008, Columbia Records

Line-up:
- Brian Johnson - lead vocals
- Angus Young - lead guitar
- Malcolm Young - rhythm guitar, back vocals
- Cliff Williams - bass guitar, back vocals
- Phil Rudd - drums, percussion

Tracklist:
1. Rock 'n Roll Train; 2. Skies on Fire; 3. Big Jack; 4. Anything Goes; 5. War Machine; 6. Smash 'n' Grab; 7. Spoilin' For a Fight; 8. Wheels; 9. Decibel; 10. Stormy May Day; 11. She Likes Rock 'n' Roll; 12. Money Made; 13. Rock 'n' Roll Dream; 14. Rocking All the Way; 15. Black Ice

Има един стар като света, или поне колкото AC/DC, лаф. Гласи следното: "Веднъж AC, завинаги DC". И наистина, ако има нещо, което не подлежи на вятъра на промените, законите на ентропията и организирания хаос, тресящ музикалните сцени и тенденции, това са австралийските рок-динозаври.

Иначе казано, новият албум на AC/DC звучи като стария албум на AC/DC. Който и стар да си изберете, а поне бройка - дал бог. Цифром и словом, "Black Ice" е под номер седемнадесет за тях, и ако следва традицията на предшествениците си, то в съвсем скоро време може да очакваме да стане платинен, двойно-платинен, петорно-платинен, или... двадесет и два пъти платинен, което засега им е рекорда. И с право.

Наистина, ако някога сте си купували албум на AC/DC, бихте могли спокойно да си го въртите, без да се главоболите да си взимате нов. Но пък ако имате стар Фиат, от 67-ма, да речем, и него можете да си го шофирате насам-натам. Само дето не е същото. Затова и – шегата настрана – въпреки всичко това "добре познато", "Black Ice" носи свой собствен дух и заряд. Като го врътне човек един-два пъти, започва безпогрешно да го разпознава измежду останалите му събратя. Което всъщност важи и за всеки един друг техен албум, колкото и да са уж близки.

Иначе, поредната тава, излязла изпод ръцете на Брайън Джонсън, двамата Йънг - шотландско и австралийско производство - и компания, съдържа ни повече, ни по-малко от петнадесет парчета, събрани в почти час. Без изключение на познатото високо ниво, в характерния им стил, и без някакви прекомерни експерименти.

Всъщност, именно липсата на експерименти е една от най-ценните черти на AC/DC. За 35 години на сцена австралийците продължават да изкарват качествена продукция, да държат почитателите си под напрежение, и да бъдат обичани и слушани от всякакви възрасти. Променят се, наистина, по малко, постоянно, но не и рязко. А колкото до израстване, при седемнадесети поред парлак на една банда вече трудно можем да си говорим.

А дали си заслужава? Що за въпрос! Това са AC/DC.






Допадна ли ви този материал? (15) (1) 3742 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.