|
Сивостен :: Harkhanges (статия) - Франсоа Марсела-Фруадевал, Банд десине, Комикси
 | |
Франсоа Марсела-Фруадевал е една от големите личности във френската комиксова индустрия и може би известен на феновете на ролевите игри с работата си за TSR и в частност покрай Dungeons and Dragons. Сред най-известните му творби на рисувания фронт се нарежда Хрониките на Черната Луна (Chroniques de la Lune Noir). Архангелите от своя страна са едва двутомна история, при това издадена с разлика от три години, изпълнени с очакване за почитателите и, за тяхно щастие, продължаваща в най-скоро време (тази година) с трети том.
Накратко, историята разказва за фентъзи вселена, в която “върховната сила не е била упражнявана над хиляда години”. Но идва момент, в който това се налага, и тринайсетте архангели от изоставения град Архимаг изпращат най-добрите си последователи в издирване на изчезналия с последния император свещен артефакт. В общи линии, действието се развива по типични ролеви коловози, въртящо се около приключенията на маг на светлината и тантрическа магьосница. “Партито” постепенно се увеличава с прибавянето на разнообразни герои, вариращи от сексапилни хубавици до дебелички и лишени от особен интелект демони. Последното изобщо не е учудващо предвид на кариерата на Фруадевал, но пък съдържа и голяма доза хумор, френски разврат и някаква дълбочина, която следва да разграничи сюжета от типично американските детски историйки по DnD.
Художник на първия том е Силвен Жинубо, докато във втория е заменен от Англеро, без това съществено да променя стила. Картинно Harkhanges е поредната доза наситени с цвят и епичност френски комикси. Стилът не е особено шлифован и има доста какво да се желае. На моменти дори изглежда детски. Истинската сила се крие в огромното количество демонични създания, напомнящи “монстър манюъл”. Еротиката също се раздава с пълни шепи, както и пиперливия език, което донякъде прави комикса неподходящ под определена възраст. Липсват обаче “цивилните” персонажи, които да служат като пушечно месо и да създадат малко по-завързана среда за приключенстване. Поради това и плътността на вселената донякъде страда.
В крайна сметка, ако трябва да съм честен, Harkhanges не е точно комикса, който бих препоръчал на неизкушените, понеже дори и самия Фруадевал има значително по-качествени и като история и като изпълнение творби, но пък е задължителна част от колекцията на всеки любител.
--
Издания:
- Harkhanges, Tome 1 - Les Arcanes, 2002
- Harkhanges, Tome 2 - Les Chants de l'entropie, 2005 |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|