Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Record of Lodoss War (статия) - Комикси, Манга, Аниме, Ролеви игри
Record of Lodoss War

Автор: Станимир Кръстев, понеделник, 15 септември 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

"Летописи от войните за Лодос" е японска манга, чието действие се развива във фентъзи свят, и е измежду най-красивите и занимателни произведения от всички, които съм разлиствал. Всяка от книгите представя собствено приключение, свързано с историята на света, а подредбата е в обратен на хронологическия ред. Така първата манга представя събитията, довели до края на епохата за Лодос, а последната – епическа история, вдъхновяваща геройствата на всички персонажи след въпросните години.

Предисторията за създаването на архипелага разказва за две богини – Кадрис и Марфа, които след продължителен дуел, нанасяйки си смъртоносни удари, изричат последните си думи. Богинята на злото и унищожението проклина земята, на която ще падне, а тази на доброто отцепва Лодос, за да спаси останалата земя от неназованото проклятие. Всъщност, злата орис има две измерения, до които читателят може да стигне сам, но за тях по-нататък.

Светът на Лодос на пръв поглед прилича на всеки друг клиширан фон за фентъзи история. Множество човешки кралства в постоянна война; малобройни елфи и джуджета – едните в горите си, а другите в планините; остров на злото – Мармо – пълен с чудовища, гоблини и тъмни елфи; щипка демони; вълни варвари; древна цивилизация на могъщи и прекалено алчни магьосници; дракони-богоубийци, пазещи скритите от тях съкровища. Това е така, защото действието силно напомня на ролевата игра, върху която е построено. Колкото повече се връща времето назад и се разкриват персонажи, за които само се е споменавало в първите книги, толкова повече светът придобива плътност, логика и оправдана епичност. Последната книга, разказваща стар подвиг, на който няма вече жив свидетел, и чиито последствия определят Лодос през цялото последвало време, просто ме трогна и изненада, при все, че вече знаех доста за събитията от предишни книги.

И така, в Летописите се разказва за героичните подвизи на няколко групи герои. В първата книга това са Спарк и неговите другари, който трябва да закрилят Ниис – малко момиче, което ще се превърне в символ на нова ера за архипелага, времена без проклятие. Но най-вече героите са младия Парн и, хм... не чак толкова младата Дедлит – Рицарят на Свободата и единственото дете, родено от висшите елфи в последните хиляда години. Заедно, двамата извършват множество дела – участват във Войната на Героите, водена между две легендарни на Лодос личности; опитват се да унищожат Сивата Вещица и т.н. По пътя си срещат много личности; решават конфликти, носещи страдания и сълзи на хората от векове; помагат и дават надежда на хората, без да изискват нищо в замяна, и други подобни, така типични за героите, дейности. Има и романтика, разбити сърца и саможертви от любов.

Последната манга разказва за група от седмина, които, след унищожителна война със зли създания, опитващи се да покорят острова, слизат в древен лабиринт, оцеляват в капаните му и сразяват Господарката на демоните. Въобще, епика – с лопата да я ринеш.

Тук е времето да спомена че, най-вече в първите книги, действието силно прилича на моменти от ролева игра (RPG). По мангата са създадени игрите Record of Lodoss War Companion и Sword World RPG. Отделно от тях са направени няколко сериала аниме (японска анимация), филми и множество компютърни игри.

Да кажем няколко думи и за героите.

Parn, един от главните герои, е син на загубил честта си рицар. Парн започва приключенията си, за да открие какво точно се е случило с баща му, след което изцяло се отдава на това да даде на хората на Лодос свобода. По пътя си се изправя срещу Сивата Вещица, войски от Мармо и други.

Deedlit е единственото дете, родено на Висшите елфи от Гората на Незавръщането, Дедлит разбира, че изолацията на нейния род ще доведе до бавното му унищожение. Тя е силна магьосница, ползваща се от услугите на духовете на елементалите и сакрална елфическа магия.

Etoh, дебеличкият приятел на Парн от детството, отначало е силно комичен персонаж, но се оказва, че постига най-много в живота си, ставайки владетел на най-религиозната държава – Валис (постът и титлата му много приличат на тези на християнския папа).

Slayn, Ghim и Woodchuck в няколко книги са спътници на Парн и Дедлит. Маг, джудже-воин и крадец, те имат най-вече поддържаща роля. Като цяло имат своя история и цели и са изградени личности, но с нищо не изпъкват.

Крал Kashue. В миналото известен като "Краля на наемниците", този човек единствен успява да обедини пустинната държава Флаим, в продължение на много години разкъсвана от войни между два клана: на Пламъка и на Бурята. В повечето истории Крал Кашу е представен като не много могъщ, но умен владетел, винаги готов да помогне с малкото, което има.

Крал Fahn - един от легендарните някога Шестима герои, спасили Лодос от Демонската господарка, сега той е владетел на голяма земя, типична със светостта и добротата си. Император Beld е друг от тези Шестима герои. Бившият варварин от Мармо и наемник е твърдо решен да завладее целия архипелаг. Неговата история е много тъжна, и буди най-много симпатии у читателя заради наложеното му от духовете на лудостта проклятие, което не позволява да изживее любовта си...

Karla the Grey Witch е мистериозен и могъщ персонаж, изникващ от сенките там, където най-малко е очакван. Тя също е една от Шестте; според Парн – най-голямото зло, което някога е сполетявало Лодос. Нейната роля в историята всеки читател трябва да прецени сам.

Визия. Няма да крия – в първата книга ме крепеше основно надеждата, че Дедлит ще се появи отново. Когато прочетох заглавието на следващата манга – Deedlit's Tale ("Историята на Дедлит") – как помислихте, дали нямаше да се заловя веднага да я изчета? Тя, а и няколко други елфки, както и Господарката на Фарис (The Lady of Pharis) са нарисувани с доста чувство, много стилно и, честно казано, са поразително красиви. Мангите са изпълнени с пейзажи, зрелищни битки, много движение и действие. Като цяло липсват популярни от други манги моменти на застой или картини без художествена стойност.

Накрая искам да препоръчам мангата на ценителите на красивото, и най-вече на хора, които смятат, че мангата е нещо прекалено отнесено, детско или просто далечно. Защото Летописите с лекота могат да ги убедят в противното.






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3404 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.