|
Сивостен :: Les Deux Mondes (2007) (ревю) - Даниел Коен, Жан-Марк Кюлерси, Комедия, Фентъзи, Беноа Поелворд, Мишел Дюкосу, Наташа Линдингер, Пас
 | |
"Два свята" (2007)
Макар филмът на Даниел Коен да се възприема като комедия, честно казано не успях да се засмивам достатъчно често, докато го гледах. От друга страна не е и социална драма не защото няма такава, а понеже е доста лековат и някак несериозен. Но като цяло е едно приятно, почти фентъзи преживяване, когато имате два часа за убиване.
Историята се върти около личността на Реми Басано, в ролята Беноа Пулворде (Брут в “Астерикс на Олимпийските Игри”), който по всички стандарти минава за голям загубеняк. Нали се сещате, от онези, които се извиняват, когато ги блъснат на улицата. След като си наводнява ателието и жена му го напуска обаче ситуацията се закучва окончателно и единствената радост в живота му остават двете му деца.
Реми обаче си има и друго занимание, което повечето хора не могат да възприемат. Отчаян народ от друг свят, осветяван от три слънца го призовава по силата на древно предание, за да ги освободи от гнета на човекоядния великан Зотан. И там нашият човек, след кратко колебание най-сетне намира призванието на своя живот. Издигането от уплашена и нерешителна мижитурка до истински лидер и полубог на бившите роби намира отражение и в реалния му живот, където успява да разкрие истинската си същност и да спечели отново уважението на семейството си.
След което ситуацията отново се закучва, но тогава, когато освободените откриват, че свободата може би не е точно това, което искат, или по-скоро, че свободата както я вижда императорът им е може би по-лоша от робството.
Сценарият страда от няколко нелогични образа, които оставят странен вкус в устата след финалните надписи. Освен това е и твърде праволинеен, леко муден и приспиващ, но като за лента без особени претенции тези пропуски не се набиват на очи. Същото може да се каже и за визията на света, която силно наподобява театрална пиеса. За сметка на това пък част от ефектите са хитроумни и дори впечатляващи.
Не знам дали френското кино няма да навлезе в коловозите на Холивуд, но поне в последните години предлага качествен продукт, който постепенно покрива все по-широк кръг от вкусове, без да губи идентичността си. В това отношение Les Deux Mondes (“Двата свята”) се намества перфектно като за час и половина семейно разтоварване. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|