|
Сивостен :: Хрониките на една предизвестена смърт (статия) - Футбол, Български футбол, Спортен обзор
 | |
За втора поредна година сладкото очакване за сладка европейска пролет на ФК "Левски" (София) се превърна в горчива есенна реалност. Корабокрушение в Беларус, което опъна нервите на привържениците и провокира избухливия характер на Тодор Батков, а също така извади на бял свят различни факти из психологията на някой футболни хора в България. Това, че Майкъл Чорни продължава да дърпа конците в клуба си го знаехме. Обидно е обаче да слушаме дърлянията между Батков и старите пушки в отбора. Какво обаче наистина се случи със славния Левски, който влезе в групите на Шампионската лига и наистина ли краха срещу Тампере от миналата година бе началото на края?
На първо място ми се струва, че проблемите произтичат до голяма степен от авторитарното държане на собственика и неприемливите му изказвания както по адрес на съперниците, така и по отношение на собствените му футболисти и треньори. Докато в големи клубове като Барселона и Реал Мадрид големите шефове треперят за местата си, понеже се избират от борд и правят какви ли не маймунджилъци да се подмазват на феновете, собственикът на Левски се изкарва едва ли не най-големия благодетел на българския футбол и човек-мултимилионер, който си къса от залъка за да подържа клуба. Или може би залъкът на Майкъл Чорни?
Освобождаването на Мъри Стоилов и Наско Сираков изглеждаше като резонен ход предвид на зле протичащото първенство, но пък назначаването на Велислав Вуцов будеше недоумение. Не, защото няма качества или защото феновете не го харесват или пък защото надговаряше дори Батков, а заради липсата на опит. Когато спасяваш сезон и инвестираш в отбор за следващата година или взимаш утвърдено име, или залагаш на човек, израснал в клуба. Хазартният ход с треньор, чийто най-голям успех - настрана от постоянните оплаквания от съдии и мафии - е почти да класира Калиакра в "А" група, насмърдява сериозно.
Още повече ме втрещи уволнението му. След само два мача, загубени наистина, и то нещастно, но все пак след прилична игра от страна на Левски и тотално игрово надмощие Вуцов си тръгна “предаден”, а атмосферата в отбора преди решителния и все още незагубен реванш срещу БАТЕ премина в хаотично агрегатно състояние. “Повишеният” Емил Велев смени тотално състав и тактика, вместо да заложи на изгражданото с месеци от предшественика си (и с негово участие), и така заби последния пирон в ковчега на мечтите за ШЛ. Когато градиш нов отбор, се прави точно така, но когато в движение запушваш пробойните по потъващата гемия, не правиш промени, прекръстваш се и се надяваш на морала на футболистите.
Недоумение предизвиква и циничното, почти надменно отношение на Кокала. Вариантите са два, от които по-невероятен звучи този, в който Емил Велев си изпуска нервите поради огромното напрежение. Но нека се замислим. Той е израснал в Левски, беше помощник-треньор дълги години и вероятно от също толкова време чака тази си промоция, изстрадана и заслужена. Но дали, когато виждаш, че мечтаният пост е все така далеч, не си готов на отчаяни действия, и дали от тях донякъде не пострада отбора.
Разразиха се и грозни престрелки между бивши и настоящи. Така и не стана ясно Мъри ли продаде златното поколение, или Батков, но пък обръщения като “онзи с отрязаните пръсти е виновен” биха ме накарали, ако бях левскар, да изгубя и малкото останала вяра. Делбата на заслугите и вината все още не е приключила.
Нещо не беше в ред и в прословутата селекция и плановете за налагане на юноши от школата. Преди две години и на децата беше ясно, че Боримиров е пред пенсия и ако не му се намери заместник, нещата отиват на зле. Заместник не беше дори търсен, което лъсна още в първия мач, в който Борето не беше на терена. После си заминаха и Топузаков, Бардон, Йовов и още десетки, а на тяхно място се появиха двама мароканци. Каквото и да е качеството, най-малкото разликата в количеството би трябвало да служи като сигнална лампичка.
Дойдоха разбира се и бразилци, и то цели трима. Но какво ли от това? В момента дори в "Б" групите е пълно с всякакви латиноамерикански и африкански легионери и от това качеството на футбола не е скочило до неземни висоти. Върна се и Гонзо - човек, който още преди години показа недвусмислено, че по оста Левски-Гонзо признанието и славата трябва да се движат единствено по посока на футболиста. А пък Левски показа, че е готов винаги да приюти обратно любимия си син, когато кариерата му закъса. Е, именно надменността и самочувствието на Гонзо предрешиха изхода от двубоя с БАТЕ. Другото раздвижване в синята атака беше поредното скандално подсилване с пловдивски талант, който до момента освен със самочувствие и зрелищни плонжове, с нищо друго не е оправдал трансфера си.
Какво следва оттук нататък? Работа, работа и пак работа. Но в този разбит отбор, който не показва и капка желание за победа и започна да буксува дори в родното първенство трябва да се наложи нов манталитет. Трябва по някакъв начин да се сплоти. И спешно трябва да се вземат нови футболисти, защото със старите нов бардак не може да се направи. Нужна е целенасочена и сериозна селекция, която да запълни празнините. И макар Жилина да звучи преодолимо и групите на УЕФА да са някакъв вариант за покриване на финансовите загуби, то не съм сигурен, че България иска да гледа това, което ще се случи с реформиращия се Левски срещу отбори от чергата на Астън Вила (освен ако дай Боже поне Литекс не ни зарадва). |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
