Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Иля Бояшов: "Пътят на Мури" (ревю) - Иля Бояшов, Съвременна проза, Национален бестселър, Русия, 2007, "Путь Мури", Нови книги, Руска лите
Иля Бояшов: "Пътят на Мури"

Автор: Т. Христов, вторник, 26 август 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Когато някой спомене думата "път", в съзнанието ми винаги изниква руската тайга - можеш дни наред да следваш правите, но криволичещи дири на шейната, сред бесния тропот на запъхтени коне, без да срещнеш живо същество. Сам, сред смълчаните високи дървета, побелели от вековната мъдрост и ослепели от безкрайната пустош, вглеждайки се в собствените си стъпки, заличавани мигом от тихия напев на вятъра, който нежно те побутва в твоето пътешествие към вечно замръзналия полюс, скован сред ледовете на безбрежна белота. Пътуването винаги е занимание самотно, но дали устремени в преследването на някоя съкровена мечта, не пресичаме пътеката си с други пътници? Все си мисля, че Земята се върти не заради някакви сложни геофизични процеси, включващи нажежен метал, а защото е увлечена от крачките на неуморните скитници, които я кръстосват надлъж и нашир.

Мури е един симпатичен котарак, белязан с неосъзнатата арогантност на всезнайко, който прекосява кажи-речи цяла Европа в търсене на подопечните му човеци, които са длъжни да му осигуряват купичката топло мляко и удобния фотьойл край телевизора. Пътят му лъкатуши сред приказния свят на домашни духове и ефирни създания, пресичан от болезнено реална война, която раздробява не само къщи, села и градове, но и цели държави. Мури среща различни съдби, отърква се в тях с неустоимо котешко очарование и продължава нататък, към следващото изпитание. Независимо от него, или пък напротив - свързани с невидимите нишки на неспокоен и неуморен дух - други пътешественици бродят из земните селения, всеки преследващ своя цел, всеки търсещ своето предопределение.

Иля Бояшов е успял да вплете множество заемки от митове, предания и легенди в основното повествование, придавайки им съвременно звучене - ще видим Скитника евреин; Моби Дик; отчаян звездоброец; пилигрим, поел на поклонение; безумец, обикалящ света; катерач, обзет от мисълта за непристъпна скала. Обаче лекарството е различно от отровата само по дозата, а на места авторът изтървава мярката, заплашвайки да превърне книгата в сборник разкази с незапочнато начало, но предизвестен край. Романът сякаш се лута по свой собствен път, без да може да реши дали да бъде забавен или сериозен, което повежда читателят по стъпките на непредизвикано приключение, а именно - да следва авторовата мисъл неотклонно и методично. В крайна сметка, "Пътят на Мури" се чете с удоволствие, въпреки че основната му идея е изказана преди десетилетия от незабравимия Пеньо Пенев в едно простичко изречение: "Човекът е човек, когато е на път".

--
Повече информация от страницата на ИК "Колибри"...






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3699 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.