Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Пекин 2008: героите, провалите и скандалите (статия) - Олимпийски игри, Пекин 2008, Даниела Йорданова, Ивет Лалова, Йордан Йовчев, Кирил Терзиев, Лео Меси,
Пекин 2008: героите, провалите и скандалите

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, понеделник, 25 август 2008.

Публикувано в Статии :: Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Останаха в историята и двайсет и деветите летни олимпийски игри. И докато някои се чудеха къде по дяволите се намира този град Бейджинг, а други отваряха шампанско след шампанско, олимпиадата предложи поредното голямо българско разочарование. Но да караме подред. За съжаление олимпиадата беше почернена от поредния кавказки конфликт, с което за пореден път бяха потъпкани олимпийските принципи. Грузия и Русия леко се спречкаха, в “умиротворителна” акция, която за щастие приключи бързо, но остана да тлее.

Логично или не дотам домакините се наредиха на първо място в класацията по медали с едно доста прилично предимство пред САЩ и намиращия се в рецесия руски спорт. За някои това може да се приеме и като изненада, понеже китайските спортисти буквално се бяха скрили преди олимпийските игри, за да наложат смазващо предимство в не един спорт и да завоюват нови територии в други. Причините са комплексни и започват от огромния човешки и икономически ресурс, който им помогна да проведат една дълга подготовка с едничката цел да не се изложат на родна земя, благодарение на което и дойде момента да си съберат реколтата от златни медали.

На по-песимистично настроените китайският женшен силно намирисва на допинг, но с какво всъщност се различават от останалите водещи нации. А като добавим и традиционната съдийска подкрепа за страната домакин, то петдесет и един златни медала са дори под очакванията.

Големите звезди обаче бяха други. Невероятният Майкъл Фелпс отнесе всички в плувния басейн и завоюва осем златни медала със седем световни рекорда и един олимпийски, постижение, което дори и някога в някакъв спорт да бъде надминато, той пак ще остане в историята. Другият най-бърз мъж, но този път на писта се казва Юсаин Болт, от Ямайка, и макар и с доста по-скромни откъм количество постижения, постигна подобно и дори по-високо качество. Три златни медала с три световни рекорда, включително гътването на нечовешкото постижение на Майкъл Джонсън на двеста метра заслужават уважение, каквото според критиците героят не показва към противниците си.

Покъртителен обаче беше провалът на американците в щафетите 4х100 метра при мъжете и жените. Да паднеш от по-силен тим е едно, но да не се класираш за финала, понеже не можеш да си подадеш пръчката е нещо съвсем друго и много, много срамно. Провалиха се и кубинците, на бокс, където допреди години всяваха ужас у съперниците. Там впечатление направи доброто представяне на Монголия, малко очаквано, но заслужено.

В отборните спортове Бразилия най-после беше детронирана от волейболния връх при мъжете, от много симпатичния отбор на САЩ, но това приличаше повече на логичен завършек, отколкото на голяма изненада. За сметка на това пък дамите-кариоки проведоха наказателна акция и не се намери тим, който дори малко да ги затрудни. В баскетбола Щатите логично се добраха до златото и при мъжете и при дамите, като особено първите бяха чакани твърде дълго и в ръцете на Дрийм тийм беше задачата да измият срама от предишната олимпиада и от световното. Затова и подготовката се различаваше много от предни години и отборът бе дошъл с мисия, която изпълни. Но нека отбележим, че финалът съвсем не вървеше така добре, както се очакваше и отпорът, който дадоха испанците на практически най-доброто от НБА обещава все по-интересни баскетболни турнири.

Е, остава да споменем и симфонията Меси срещу прехваления футболен отбор на Бразилия, още на полуфиналите, когато кръвния регионален враг направи най-важната стъпка към златните медали, които да отлетят в посока Буенос Айрес.

Къде бяхме ние? Ами като никога се оказахме в центъра на някои от най-големите скандали, докато в останалите лагери всичко течеше бавно и спокойно. Първо целият ни отбор по щанги изобщо не замина заради допинг, с което се изпариха и голяма част от надеждите ни за медали. А е престъпление, към труда и усилията на тези момчета и болката в очите им, когато с вече резервирани самолетни билети се наложи да си останат вкъщи. В наше отсъствие китайците проведоха нещо, смътно напомнящо клане и се изявиха като абсолютни господари на вдигането на тежести.

Още по-фрапантно беше “изгарянето” на Даниела Йорданова, може би единствената надежда в леката атлетика. И като допълним и странните събития около капитана на волейболния тим, Пламен Константинов, които главно благодарение на медиите, но и заради покъртителното безхаберие на всички около него се раздуха почти до международен скандал, след което тихо и кротко замря след като руснаците ни разпиляха в първия кръг на елиминациите.

И какво ни остана. Петър Стойчев и Мишо Александров, първия в рамките на силите си, а втория буквално надхвърлил себе си донесоха някаква частична радост в плувния басейн. Станка Златева в свободния стил на борбата се окичи със сребро, а бронз донесоха “класика” Явор Янакиев и Радослав Великов и Кирил Терзиев от свободния стил. Да, борбата в България все още е на почит и все още носи радост, но докога.

Голямата звезда обаче е Руми Нейкова. Ако не беше огромното й желание да се състезава и да побеждава, щяхме да си тръгнем с подвити опашки и без някакво съществено постижение. Честито и благодаря!

Ами останалите? Йордан Йовчев, преследван от здравословни проблеми, неумолимия ход на времето и сянката на “грабежа” преди четири години не можеше да направи нищо повече. Ивет Лалова е далеч от формата си преди контузията, а Тезджан Наимова тепърва ще се развива, стига да не е достигнала върха на възможностите си. Таню Киряков и Мария Гроздева се състезават, имам чувството, откакто съм се родил и е крайно време да се появи някой друг, а не да разчитаме на прословутото им постоянство и спортно дълголетие. Класирахме една лодка на финал на кану и толкова.

Потресаващо беше представянето в традиционно силния ни бокс. Само двама състезатели, отстранени от представители на доскоро анонимните Монголия и Колумбия. В художествената гимнастика за пореден път подпряха съперниците, но и нашите момичета изглежда са далеч от световните реалности. Жалко, заради огромния им потенциал и заради това, че бяха най-светлото нещо в потъналия ни в обреченост и интриги лагер. И късмет догодина, където още десетина изявени български атлети ще са се оттеглили от активна спортна дейност, с което отборът ни ще изглежда още по-безпомощен.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 2791 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.