|
Сивостен :: XIII Century: Death or Glory (ревю) - Unicorn Games, Стратегия, Стратегия в реално време, Компютърни игри, Нови игри
 | |
 На пръв поглед „XIII Century: Death or Glory” изглежда игра без никакви проблеми. Стратегия с графика на доста добро ниво, предизвикателство да командваш, което ще допадне и на най-опитните играчи, висока степен на трудност в тактическо отношение, елементи от епохата, които не са до болка експлоатирани, звукови ефекти на ниво. Звучи като перфектната игра. Жалко само, че някак си се губи нещо. Дали заради това, че всичко е разпиляно, без претенция за нещо повече, назадничаво в идеята, че модерният геймър може да бъде прилъган и без добър сценарий...
Самата логика на битките ни е до болка известна – копиеносците побеждават кавалерията, стрелците омаломощават мечоносците и т.н., докато се получи затворен кръг. Освен умората след дългия марш от голямо значение имат оръжията, дисциплината тренировките, терена. Всичко това е направено достъпно по доста удобен, интуитивен и времеспестяващ начин – минаваш с мишката над единицата и зяпаш. Обаче „XIII Century: Death or Glory” ни поднася и нещо повече.
Поднася ни впечатляващ изкуствен интелект. Рядко можете да срещнете игра, в която да изпитате чувството, че играете срещу човек, при това такъв, който е доста навътре в нещата. Трудността далеч не е постигната с изкуствено надуване на единици или сила на компютъра, а просто от добрия AI. Човек често може да остане възхитен от адекватните реакции на съвсем нестандартни ситуации, които предлага нечовешкия ви опонент. И точно това се явява основното достойнство на тази игра.
Иначе имате пет кампании, като лично за мен монголската е най-голямото шоу, дори само защото странните островитяни - англичаните и великата континентална военна машина (по онова време), французите, са вече изтъркани от употреба. Самите битки носят отпечатъка на историята и са пресъздадени достатъчно точно, като изключим дребните промени, които да балансират силите с цел увеличаване на трудността. Като ги приключите се отключват допълнителни битки, своего рода бонус.
 Освен това трябва да завършите кампанията, за да почнете следващата, но всъщност тук е и големия проблем на играта. Лисва история, която да придава свързаност на иначе нелошия мащаб. Някак си човек остава с впечатлението, че по-скоро иде реч за... нива, отколкото за нещо повече. Което лично за мен е голям минус имайки предвид, че дори няма какво да се измисля – това не е неизследван период от човешката история все пак.
Присъствието на мултиплеър е по-скоро проформа, колкото да се каже, че има такъв. Дори значително по-стари игри разчитат на някакъв глобален сървър, който да помогне на играчите да създадат някакви общности. Според мен голям минус, имайки предвид, че със сигурност би било доста интересно да се играе „XIII Century: Death or Glory” онлайн и това доста би допринесло към дълголетието на заглавието. Жалкото е, че някак си с едно такова решение Unicorn Games са обрекли продукта си на доста кратък живот. Тъй като графиката ще остарее, някой ще направи по-добър AI, ще сложи приличен мултиплеър и история и смъртта или славата остава без славата. Виждали сме доста безнадежно остарели откъм тези елементи заглавия, но достатъчно голямата им фенска маса, която играе заедно, комуникира, дори мод-ва, ги поддържа живи.
В заключение, може би би било добре да резюмирам казаното – ако не беше великолепният изкуствен интелект и бойна система, двете основни забележки – липсата на свързаност и липсата на адекватен мултиплеър щяха да изстрелят „XIII Century: Death or Glory” директно в трета глуха. Но в действителност реалистичните единици и фон, убедителния звук и споменатите плюсове правят играта доста апетитна хапка за всеки почитател на стратегиите. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
