Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: От мястото на събитието: Джетро Тъл (статия) - Концерти, Рок
От мястото на събитието: Джетро Тъл

Автор: ildalina, вторник, 01 юни 2004.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Амелия: Кхъм. Изненадах ли ви, а? Името ми го няма горе, сред авторите на статията, но ето, че първите редове са мои...(снишава се, за да избегне един развален домат)...Е-е, стига де...(размахва отбранително ръце)... ей сега се махам! Аз само... хм... абе, поканиха ме като конферансие. Ще се наложи да ме изтърпите малко, все някой трябва да въведе действащите лица, нали (развива някакво листче и мърмори под нос: Ама че неблагодарна пасмина!)... И така...


Накратко

Виж още: Концерти [31]; Рок [77]



Амелия: Драги читатели! Пригответе се да се потопите в магията на английския фолклор! Защото тази вечер, ще чуем чудната приказка за Петимата Смели Рицари и Тяхното Пребиваване в Страната на Чудесата, или иначе казано (поема дълбоко въздух и изкрещява в стил Къци Вапцаров) JETHRO TULL, LIVE IN BULGARIA!!! Хм, благодаря за вниманието! Давам думата на тримата щастливи очевидци – Вер Ларк, Лина и Волкос Ларк...(обръща се към единия, изнизвайки се от сцената: Хей, Вер, предавам щафетата! Тук можеш да кажеш нещо като встъпление...)

Вер Ларк: Ох, сценичка треска.. Встъпление, значи.

Имало едно време, в едно царство, в едно господарство, бетонен дворец. И то не някакъв си там обикновен, а Национален Дворец на Културата. Или - казано накратко - НДК. Това НДК трудно можело да мине за истински дворец поради простата причина, че в него никой не царствал. Или по-точно, царствали много царе за кратък период от време - всеки път, когато се случело някое по-забележително събитие, на Културата разбира се. И наистина се случвало, дори и да не ви се вярва. Ето какво станало в един по принцип обикновен и леко облачен ден, титулован 29 Май, лето 2004-то...

Било хубаво време за Двореца. Тези дни царували - по спартански образец, нали там са двамина - цар Книга ведно с цар Китайска култура (с когото ми се ще аудиенция тези дни), все благи царе, и нищо не подсказвало предстоящата стихия на високо ниво. Е, някои буревестници предупреждавали народа с транспаранти и плакати, даже и билети му продавали.. но кой би им се вързал в тия шарлатански времена?

А би трябвало... Напоследък цар Музика имал навика да прави кратки набези по летните си вили още от късно пролетно време, което сигурно се свързвало с промените в климата.. И ето, че блеснал в цялото си величие..

Глупаво стана. Встъпления. Абе.. имало едно време. Ако царят на Двореца през тази майска вечер бе Музиката, то сивият му кардинал се наричаше Йън Андерсън, а свитата - Джетро Тъл. Концертът бе породил много въпросителни, много намеци под сурдинка и дори известен скептицизъм. Всички тези неща ми се ще да отрежа директно...

Лина: ...Може би е стратегическа грешка да седна да пиша чак днес... на следващия ден. Оказва се, че сега ми е още по-трудно да си събера мислите от снощи... Какво се случи снощи ли? Ама вие не бяхте ли? Тцтц... Направо ми иде да се фръцна и да запазя тайната само за себе си... и още около 6000 щастливци, съучастници. Нееее, не мога така. Днес ще съм добра и ще си кажа всичко (няма нужда от клечки под ноктите, мерси), въпреки че както вече споделих, това не е много лесно, по-скоро е като да разкажеш снощния си страхотен сън...

Вер Ларк: ...Джетро. Недостижими. Трябва съвсем откровено да си призная, че не го очаквах. Не че бях скептик - напротив, очаквах изключително приятен концерт, но без някакви кой знае какво претенции. А то...

През 1976 година самите Джетро казват: Too old to rock'n'roll, too young to die. Въобще не им вярвайте, или по-точно - на първата половина. Поради много причини. Първо, много млади групи трябва да им завидят, и ще има тепърва да им завиждат.. още и още, защото... Откъде да започна? Хм. Как откъде. От Йън Андерсън, разбира се. Много се спекулира, че Йън е Джетро Тъл и Джетро е Йън Андерсън. Повярвайте ми, така е. Просто цялото изпълнение се фокусира в него. Той бе вездесъщ. Навсякъде, винаги - изключваме 3.42 минутното отклонение с китарното соло ("I have only 3.42 minutes to pee. You know, it makes me feel really much more comfortable") - дано не съм забравил точния цитат. Йън бе и единственият, който директно контактуваше с публиката. Бе и диригент на изпълненията. Синхронът бе дотолкова изпипан, че като че нямаше и части от секундата отклонения, и този човек - за бога - бе ориентиран във всеки един миг от (ни повече, ни по-малко) час и петдесет и седем минутния концерт. Жестикулираше. Танцуваше. Неподражаеми и неописуеми мимики, свежарско шегаджийство.. с публиката или останалите джетровци..

Волкос Ларк: ...Може би все пак трябва да бъдат добавени и малко аматьорски коментари. Аз лично нигога не съм бил експерт по музика, групи, стилове и т.н., но със сигурност мога да кажа,че този концерт се изкатери до челните редици на класацията ми за изпълнения на живо. Много рядко съм виждал фронтмен на група така да вземе вниманието на публиката, просто цялата Зала 1 беше омагьосана. Хора от всички възрасти станаха част от неповторимия спектакъл...

Лина: ...Веднага след концерта, една приятелка сподели мнението си по въпроса за свиренето на Йън Андерсън:"Сигурна съм, че той е най-добрият флейтист на света! Просто няма как да бъде иначе!", каза тя, подскачайки от неудържима радост.

Вер Ларк: По този въпрос, чудех се кога ли ще започнат да се нижат плъховете към сцената...

Лина: Кхм. Можете да спорите по този въпрос колкото си искате, но там, в залата, място за съмнение наистина не остава. Андерсън командва парада, обсебва душата ти с неподправена виртуозност на изпълнението, с движения, които на пръв поглед може да изглеждат твърде хаотични и прекалени, но всъщност са парченце, попаднало съвсем на място в пъзела си. Беше истинско удоволствие да гледаш, как шотладнецът "лудее" почти както го е правил и през 77-ма например. Контактът с публиката, макар и "изтрениран" през годините, донесе голяма доза добро настроение в паузите между песните, защото Андерсън явно си има огромна колекция от лафове, които в случая не "пощадиха" нищо и никого... от "германския инструмент от ада" (акордеонът) до добрата стара Англия, от Deep Purple до Metallica (дааа, не пропусна да се похвали, че са спечелили онова Грами ..."and Metallica didn't"), от почитателите на класическата музика до самия него и членовете на собствената му група... Които бяха наистина блестящи, дори и в сянката на лидера си. Мартин Бар, Андрю Гидингс, Джонатан Нойс и Дуейн Пери ни дадоха всичко необходимо, за да се потопим в света на Jethro Tull. А той ни превърна от препълнена зала с твърде разнородни личности, попадащи в различни поколения, в зала ококорени "деца", получаващи любимото си лакомство.

Беше 29ти Май 2004та година и бяхме на концерт на Jethro Tull. И въпреки че имахме известни подозрения, пак се оказахме твърде неподготвени за това, което ни сполетя! Още от първите акорди на "Living in the Past", с първите звуци на вълшебната флейта на Андерсън разбрахме, че сме загазили. Нямаше спасение за нашите души и ние не молехме за такова, а искахме още и още от магията, наречена Jethro Tull. Който някога си е въобразявал, че тази група отдавна си е изпяла песента, или след снощи вече е преосмислил светогледа си, или учтиво ще бъде помолен веднага да се заеме с това....

Волкос Ларк: Все пак Джетро са легенда за много поколения и това беше очевидно на концерта.


Вер Ларк: ...Но да се върна на темата. Рокендрол е също толкова неподходящо оправдание, колкото и възрастта. Първо, пет-десет минутни разсвирвания в стил Флойд или Кинг Кримсън. Рок-джаз? Рок-фолк-джаз? Фолк-рок? Звучаха ирландски фолк, френски класици, чист рок, джаз, коледни песни, фламенко.. Доста здрави изпълнения, в т.ч. от любимия ми албум - от който, чистосърдечно ще си го призная - зная поне малко текст (явно не ме бива вече за това ;р) - Heavy horses. И всичко това омешано и в добавка към неповторимия Джетро стил. Ветераните определено се забавляваха на сцената, и като че ли и публиката не падна по-долу - поне мен ме заболяха ръцете от ръкопляскане в паузите. Не пропуснаха да се изгъбаркат и с Металика за Грами. Иначе.. в музиката директно можеше да потънеш. Започваше да трепти някъде връхчетата на ушите, до палците на краката, и после обратно - просто те изпълва. Дори не бих го нарекъл точно слушане, просто това, което направиха Джетро, минаваше направо през тялото, изпълвайки го с... присъствие. Ето защо - отново повтарям - не бих го нарекъл концерт с онзи типичен разтоварващ ефект. Може би и затова в момента пиша несвързано - едновременно се чувствам кипящ от енергия и изтощен, изстискан като лимон.

Лина: През първата част от концерта сякаш бяхме парализирани, с изключение на единици хора, които просто не можеха повече да сдържат въодушевлението си, че виждаха любимата си група на живо... осъзнавахме се за малко в паузите между песните, колкото успеем да дадем поредната порция бурни аплодисменти, поемахме дълбоко въздух и отново се гмуркахме. Лично аз мисля, че никога не съм била толкова съсредоточена на концерт без това да ме измори или затормози ни най-малко. Заредиха се "Nothing is Easy", "Beggar's Farm", "With You There To Help Me","Weathercock", "Mother Goose", "Farm On The Freeway",... все славни песни, поехме в пакет "едноименните" "Songs From The Woods", "Too old to Rock'N'Roll, Too Young To Die" и "Heavy Horses", получихме и изящните "Pavane" и "Bouree", Андерсън ни обясни всичко около неговата "Eurology", Мартин Бар ни загря добре със соловото си китарно изпълниение, затаихме дъх на смазващата "Budapest",... и дойде момента, когато с "Aqualung" сякаш някой пусна духа от бутилката. Пощуряхме, направо пощуряхме... С финалните акорди на песента вече абсолютно всички бяхме на крака, нережисирано, не-лицемерно - просто усещанията, които бяхме събирали до този момент преляха и трябваше да бъдат канализирани. Всички се заехме упорито с предварително спечелената кауза - да изкараме Jethro Tull на бис. Залата се тресеше от звуковата вълна на аплодисменти, викове, скандирания. Изобщо показахме си рогата, както само ние си знаем и съвсем почтено си спечелихме биса. И то какъв бис само...

Вер Ларк: ...Посещаемост. Огромна. Бяха пуснати места и за правостоящи, а Зала 1 пращеше по шевовете. Ако някой си мисли, че старите Heavy horses са добре забравени преди няколко поколения, по-добре да преглътне с примирение всякакви бъдещи коментари - колкото старата генерация рокаджии се бе отбелязала с пълния си блясък, точно толкова и по-новата - на моя възраст, тоест около двайсетте с малко нагоре - бе на линия. Жалко за по-младите хора.

Публиката. Мисля, че даде всичко от себе си.. Искам да ме разберете още предварително (съответно и моето дори предварително мнение) - това не бе от онзи тип агресивни концерти с много подскачане, куфеене и крясъци, на които изливате излишната си енергия. По-скоро се доближава до.. класическите изпълнения?...

Волкос Ларк: ...Въпреки големите възрастови амплитуди всички бяха едно и за пореден път българската публика се показа достойна за гостите си. Целият бис бе изгледан на крака...

Лина: ...Посрещнахме на крака "Wind-up", съвсем си изгубихме ума на "Locomotive Breath" и с удивление видяхме как за "Cheerio" на сцената се появиха два огромни балона със силуета на Йън Андерсън върху им. Те естествено бяха запратени към нас и ние още по-естествено се втурнахме да ги удостоим с вниманието си. Нали ви казах онова за децата . След почти два часа приказката приключи, но ние бяхме доволни от живота и никой не можеше да промени това, поне не на 29-ти вечерта...

Волкос Ларк: ...и когато накрая Йън Андерсън изпрати в публиката два огромни балона със силуета, станал символ на групата, зрителите направо пощуряха. Балоните породължаваха да бъдат подхвърляни, дори след като групата беше слязла от сцената, а публиката излизаше от залата...

Лина: Какво мога да кажа в заключение. Jethro Tull много елегантно ни "махнаха главите". Достатъчно е човек да е слушал поне два техни албума (Ей Богу, те си имат албуми в излишък), за да знае или поне да е започнал да усеща, че музиката им е такъв водовъртеж от стилове,чувство, майсторство и още нещо, че спокойно може да се впише в музикалния речник и стилът "Jethro Tull". Защото той е неповторим. Ако не можете да разберете защо успях да изпиша такова словоизлияние,но изпълнено предимно с усещания и чувства, чуйте нещо на Jethro Tull. При добър късмет ще разберете защо ми е толкова трудно да бъда наистина конкретна без да изпадна в несвяст, при още по-добър късмет и вие ще попаднете в клуба на "омагьосаните" от флейтата на Андерсън. Само после не ми плачете на рамото, че не сте били на концерта! На просветените ще кажа "Простете ми, че не се справих достатъчно добре"...

Волкос Ларк: ...Магията беше пълна... Определено това беше Концерт и на много хора им стана ясно защо Джетро имат толкова много награди и защо имат Грами за Хеви Метъл и Хард Рок!

Вер Ларк: ...Организация. Перфектна. Нито дума против от начало до край. Всъщност, в началото се образува малко стълпотворение между секторите, но охраната се погрижи да няма никой ощетен. Звук. Без грешка. Доброто старо НДК още държи ;") Светлини - на място през цялото време...

Лина: Не мога да приключа, без да спомена за нечувано перфектния звук на концерта, без който нищо нямаше да е същото и да поздравя СМЕ, че и този път повярваха. Вярвайте по-често!

Ето и самия сетлист в пълния му блясък:

1. Living in the past
2. Nothing is easy
3. Beggar's farm
4. With you there to help me
5. Eurology
6. Farm on the freeway
7. Pavane
8. Weathercock
9. Bouree
10. Mother Goose
11. M.Barr Instrumental
12. Song from the wood / Too old to rock'and'roll... / Heavy horses
13. God rest ye merry gentlemen
14. Budapest
15. Holly Herald
16. Aqualung
17. Wind-Up
18. Locomotive breath
19. Balloons ... Cheerio :")


Лина: Забравих да се оплача, че не изсвириха любимата ми "Roots to Branches".

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1473






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3477 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (17) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.