|
Сивостен :: Майкъл Муркок: "Амулетът на лудия бог" (ревю) - Майкъл Муркок, Фентъзи, "The Mad God's Amulet", Английска литература
 | |
 Кратко изложение за читателите, които са грабнали книга втора, и за които приключението отново се завърта с пълна сила. Героите попадат в странни и страшни ситуации от самото начало, и границата между гибелта и живота се вие под краката им на всяка крачка. Това като че ли би било най-краткото описание на книга втора от „Легендата за руническия жезъл”, или иначе казано „Амулетът на лудия бог” на Майкъл Муркок.
Всъщност, с всяка прочетена книга на британския фантаст човек се убеждава, че за да бъдеш гранд мастър на научната фантастика, трябва да можеш да пишеш. Попадал съм на не един и двама автори, чието въображение може да съперничи дори на това на най-големите имена във фантастиката и приключенското й разклонение, но изпитват гигантски затруднения да облекат в слово рожбите на своята фантазията.
При Майкъл Муркок този проблем напълно отсъства. Дори самият факт, че ако човек напосоки грабне произволна книга от цикъла, тя ще му е почти толкова интересна колкото и ако ги е чел подред, говори за това. Иначе казано, с малко фантазия, щипка добър стил и малко хумор се получава онова, което оставя хората запленени от творчеството на автора.
Едно уточнение – книгата наистина може съвсем спокойно да се чете самостоятелно, но като цяло удоволствието е по-пълно, ако човек първо е изчел първата. Основната идея продължава да стои неизменно в центъра, допълнена някак си отдалечено и на заден фон с авторови идеи за съдбата, за проектираната еволюция и за търсенето на нови хоризонти на съществуване на човешката раса. Но водещо остава приключението.
Самото то продължава дори в още по-бързо темпо, ситуациите се нижат една след друга, предателства и вярност там, където човек не би очаквал да ги намери, засилват интригата и правят „Амулетът на лудия бог” едно наистина приятно четиво.
И макар на пръв поглед да звучи по-скоро като лековато четиво, книга втора от „Легендата за руническия жезъл” има същото качество, както и първата – да те кара понякога да се замислиш. Което голяма част от сериозното фентъзи не успява да провокира у читателя, или поне у мен. А това не е качество за изхвърляне, дори за онези ефирни четива, които занимават по-скоро онази останала детска част във всеки човек, която се запленява от мечове, битки и странни и екзотични същества и земи. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
