Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Sid Meier's Pirates! (2004) (ревю) - Firaxis Games, Аркадни игри, Пирати, Сид Майер
Sid Meier's Pirates! (2004)

Поредици: Легендарни компютърни игри

Автори: Ангел Генчев, Иван Ж. Атанасов, понеделник, 21 юли 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Има игри, които щом някога си докосвал, не забравяш никога. Това са онези легендарни заглавия, за които и след години си казваш "защо по дяволите не направят най-накрая продължение?". Понякога са първите, понякога други, белязани от някакво събитие - първият компютър, например, или пък времето, когато помниш ли, играхме с Някой Си на неговия, взет от някой институт, примерно, компир. Има и цял безброй други случаи, разбира се, но усещането е все едно и също.

На "Pirates!" обаче им се случи. За петнадесетгодишнината от излизането на първата част, Сид Майер запретна ръкави и направи продължение. Или по-точно римейк - с някои дребни добавки, значително подобрен AI и светлинни години напред в графиката. Последното, естествено - все пак говорим за игра от осемдесет-и-някоя-си - или и-девета, по-конкретно. Освен графиката значително е подобрен - каква изненада - и звука, както и геймплея, пак нормално. Пък и интерфейса, с разни екстри като... мишка. Но не в това е въпросът. Въпросът е, че за онези антични геймъри, които са се борили с влиянието на четирите задморски сили и някой златен дублон в собствения си джоб през онова далечно време, когато си охлаждахме шестнайстките с вентилатор (настолен), това е един просто уникален подарък. Защото духът на играта е същият. А изпълнението - от бъдещето.

Е, добре, не точно от бъдещето, но сравнено с първоизточника - неизмеримо далеч. Ако никога не сте разцъквали Пиратите досега, или евентуално просто не сте били родени по онова време, това е същинският прототип на крупни заглавия като Cutthroats, Corsairs, Port Royale, Tortuga: Two Treasures и въобще каквото буканиерско, каперско, корсарско и главорезко ви изскочи в акъла, стига да се намира из Карибите. За разлика от немалка част от тях, обаче, Pirates! е изцяло аркадна игра, макар и по навик от миналото да се води стратегия. И всъщност никоя от споменатите не и е директен наследник - с изключение на Pirates! Gold, някоя и друга година по-късно.

Геймплеят наистина страда от липсата на онази доза реалистичност, която човек би очаквал. Но затова пък Pirates! се играе леко, приятно и неусетно те поглъща чрез, или пък в атмосферата си, като този кратък момент може да се разтегли и до часове. Забавлението е гарантирано - и по принцип, и чрез онези дребни добавки, за които стана дума. Като например групите от мини-куестове, събирането на артефакти, съревнованието с най-известните пирати из Карибския басейн. Дори задявката с губернаторската щерка - далеч по-разчупена и превърната сама по себе си изпитание, и то с активното участие на играча - било то танци, в които трябва да я грабне, било дуели, отвличания, подаръци (коя пък жена не иска нова дрънкулка) и т.н.

Освен това, битките за градовете са поставени на чисто тактическа база, за разлика от оригинала, макар и да липсва пък малко дълбочина. Налагането на нов губернатор и респективно флаг също вече не е нещо напълно случайно - има кораби превозващи десантни части, администратори и прочее сволоч и матр'яли, която обаче не само присъства, а влияе активно върху геймплея. Влияе и цялостното поведение на играча по време на цялата му пиратска кариера, явявайки се ключов елемент за изхода на приключението. Разбира се, има добавени и много нови кораби, чиито статистики дори не знаете, а трябва да усетите в реална обстановка. Намират се йезуитски колонии, пиратски пристани, малки поселища и още цял куп дребни нещица, допринасящи за пълното удоволствие на играещия.

Интерфейсът е интуитивен до такава степен, че просто няма нужда от обучителни мисии. Усещането как трябва да водиш битка идва достатъчно бързо и се свиква достатъчно лесно с него, и единственият по-голям трик, който се налага да бъде открит, е как се водят наземните такива. Техният собствен интерфейс наистина е също доволно прост, като си има даже написани думите Control и Shift за закоравелите мишкоманиаци, но просто не са упоменати някои чисто стратегически факти, които не принадлежат реално на интерфейса. Но все пак, да ги кажем - буканиерите стрелят. Пиратите - не, а офицерите са просто по-корави копелета. Помагат също флангови атаки, изнервянето на противника, както и това да се криеш в гората.

Като цяло, Сид Майер не просто прави реверанс към старите си почитатели, но и все пак доразвива концепцията така, че да бъде достатъчно не нова, но обновена, не модерна, но модернизирана, и то в достатъчна степен, че да допадне и на новия геймър. За него, наистина, играта може би ще е прекалено лесна, вероятно малко наивна. Затова пък с достатъчно очарование, което прави времето, прекарано в света на Pirates!, доволно приятно. Или, както казват по чуждоезичните издания - има висок lasting appeal - нещо силно характерно за старите игри.

От липсата на същото страдат на практика множеството нови заглавия, например споменатата Tortuga: Two Treasures на иначе привлекателните във всяко едно отношение Acheron. Много по-често напоследък вирее комбинацията от брилянтен сюжет, добро графично изпълнение, но за жалост оставяща усещането, че човек по-скоро играе във филм, отколкото в игра. Или пък обратната - брилятна визия, сравнително слаб или пък несъществуващ сюжет, съпътстван от усещането че си нещо тъп.

Та, реверанс или не, като цяло римейкът на Пиратите на свой ред се превръща в една от христоматийните аркадни игри за последните четири-пет години. Освен това се явява и едно от заглавията в жанра, което бележи вероятно края на една епоха и началото на друга. Тъй като в последно време повечето аркади са по-скоро брандови игри, базирани я върху някой филм, я върху книга или въобще нещо отнесено, нещо вече измислено. Те са продукт, скалъпен набързо, основно за да се изсмуче максимума от потребителя, докато още съществува истерията около някакво заглавие. И са редки изключенията като Кунг-фу Панда, да речем, която е поне приятна - макар и да е далеч от това, което човек би могъл да очаква изобщо от игра.

Да разцъкам, или да не разцъкам - туй е въпросът. Дали е по-достойно за душата да се примиря със ударите на съдбата, или пък да си направя кефа? Аз избирам второто, за всеки случай. Опитайте и вие. Не боли.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 4114 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Shutter Island (2010)
Малкият човек
Жабата
Grip Inc. - Nemesis
Battlefield: Bad Company 2
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.