Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Науката в ролевите игри. Част 1. Стереотипни учени (статия) - Ролеви игри
Науката в ролевите игри. Част 1. Стереотипни учени

Поредици: Науката в ролевите игри

Автор: Константин Делчев, петък, 04 юли 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Неразбраният авантюристичен вундеркинд, лудият гений, идеалистично настроената лекарка, спасяваща света от ужасен вирус, премъдрият архимаг, живо хранилище за нужни и ненужни знания. Какво има последния с науката? Ами честно казано, също толкова, ако не и доста повече, от колкото екипът генетици, чудещи се, защо оня тип пуска огън от ръцете си. Нека не цитираме изтърканата фраза за достатъчно напредналата наука и магията и се насочим към самите стереотипи.

1. Учените за спасяване. След принцесите и годениците, онези, които най-често биват спасявани са всевъзможни учени, винаги изключително ценни, които са се наврели по или въпреки тяхната воля в най-затънтеното и тъпкано с врагове място. Силно познат от компютърните игри двигател на сюжета, наскоро доведен до нови висини от Mass Effect и пародиран по уместен начин на същото място, посредством д-р Харт/Салеон.

По принцип научният персонал на една армия е малко и респективно – високо ценен, поради което в изпращането на цял отряд за спасяването на един-единствен такъв няма нищо странно. Проблемът е, че именно защото той е ценен, обикновено не попада някъде, където трябва да бъде спасяван, а си стои в тила и си бачка по убежищата/секретните лаборатории. А пък онези учени, които отиват на полева работа, обикновено имат навика да се подготвят изключително добре за командировките си (плод на богат опит, терминът „научен туризъм” хич не е парадоксален) и да взимат дори прекомерни мерки за собствената си сигурност, така че сценарият „учен в беда” трябва да е предизвикан или от много сериозни форсмажорни обстоятелства, или от много сериозен опонент, за да звучи правдоподобно. Също така, добре е да подбираме учени, които си заслужават спасяването, ориентирайки се към някакви капацитети във важна област. Те по стара традиция имат и доста годинки зад себе си, така че никак няма да е пресилено, ако групата герои бъде изпратена да спасява седемдесет годишен заложник от някое затънтено терористично скривалище. Вътреигрови коментар от типа „За какво ни е, той и сам ще си умре до Коледа” пък е най-бързия път някой от персонажите да си го отнесе централно. Само един пример – Майкъл ДеБейки е консултирал лекарите, опериращи Елцин на скромната възраст от осемдесет и осем.

Ако ли пък на разказвача е угодно спасяваните да са по-младички, то ще е най-разумно те просто да се спасяват по други причини (докторантката по вирусология с нейните дълбоки сини... научни открития) или просто да са направили важно откритие, което самите те не разбират. Тогава е много вероятно някъде в картинката да имаме от онези побелели и оплешивели капацитети като консултанти или възложители на задачата, които да осигурят купчина информация на героите, но за нищо на света да не се съгласят да тръгнат с тях където и да било. Все пак им се ще да емеритират на хората.

2. Лудите учени. Ако някой известен учен започне да полудява, това обикновено си му личи и обикновено за това разбират най-напред колегите му, справка – тъжната биография на Никола Тесла. Също така, обикновено лудостта пречи на научната работа и като резултат комиксовия тип луди учени не са особено вероятно. Обратно, някои психично болни започват да правят „експерименти”, но от тях наука едва ли може да стане.

Като цяло, освен ако не правим игра по “Mutants & Masterminds”, това е най-досадния и нереалистичен стереотип, който може да бъде изваден. Евентуално подобна концепция може да стои сравнително добре в свръхестествен сетинг, където някой магьосник бива изкушен от страст към знанието да се захване със забранените за изследване дебри на Окултното, да речем. То по принцип може да има почти всички свойства, които са ни нужни, поради което е много удобно за случая. Другият не толкова клиширан вариант е да имаме не толкова психично болен, колкото силно отдаден на някаква кауза специалист, който извършва изследванията си с, да речем, държавна закрила, била тя официална или не. Това, естествено, освен че би поставило персонажите в дилемата „морал или дълг към родината”, би имало допълнителната функция да оправдае от къде професор У разполага с всички тези безумно скъпи уреди (научната техника често е безумно скъпа), защо неговите асистенти, лаборанти и т.н. просто не отиват да го предадат на близкото РПУ и защо привидно всеки нехае, задето през последните дванадесет месеца в близкото ТВУ са умрели от разни особени диагнози десетина младежи. Впрочем да, ако държавата, с или без грейовете наоколо, реши да прави експерименти с живи хора и те няма как да са доброволци, то клиентите на затворите, възпитателните училища, психиатриите и домовете за сираци са много по-подходящи за намиране на тестови обекти, от колкото случайни хора, отвличани от улицата.

Справянето с подобен антагонист по принцип следва да е малко повече от проста странична задача в кампанията, заради количеството ресурс, интелектуален, финансов и властови, с който разполага той. Не че някога е имало особен смисъл да се поставят тъпи и предвидими противници, но тук следва да се обърне особено внимание на предпазните мерки, които нашия професор У би взел за собственото си здраве. Можем да приемем, че самият той едва ли ще бъде особен проблем в директен сблъсък, създавайки поне няколко добре подковани научно „специалисти по сигурността”, а също така и авариен изход, в пряк и преносен смисъл на думата. За добри професионалисти с малко скрупули има доста работни места и в случай, че играчите се въздържат от физическо унищожение, следва да не бъдат много изненадани, ако видят старият си противник в нова държава/корпорация.

3. Непризнатият или неразбран гений. Принципно, в модерната наука, ако някой не е признат, то е защото е нямало за какво. При по-слаба информационна свързаност възможността за нещо подобно нараства, но дори и там не е особено голяма. Тук по-вероятен е другият вариант - персона с посредствени научни способности, недостатъчни, за да направи сериозна кариера, но достатъчни, за да може съответният да свърши голям брой зулуми от чиста отмъстителност. В нормалния живот те обикновено се ограничават до злостни коментари, инсинуации и доноси, но да речем, че в една игра те биха били по-разрушителни и биха били едни от най-добрите кандидати за саботаж на научна инсталация да речем. Ако от нея може да изтече радиация, това би било бонус в някои стилове на игра, но следва да припомним, че тя не превръща хората в голями зелени изроди, а просто ги убива.

Все пак, ако е нужен шантав гений без голямо научно реноме, най-добре е той да е също толкова шантав, колкото и гений, така че самата наука, бидейки доволно сериозно структурирана и развиваща се по определени правила просто да не може да го асимилира. Такива е имало, много от тях са имали и съавтори, по обяснима причина, но по принцип, ако колегите им имат проблеми да се разберат с тях, значи персонажите ще имат още по-големи. Добра отправна точка за изграждането на такъв НИП е да речем доктор Стрейнджлав от едноименния шедьовър на Кубрик, макар че точно неговите умения бяха оценени на доста високо ниво. Номерът с децата вундеркиндчета би стоял на място само ако отново се обърнем на вълна окултизъм, или под дете имаме предвид някой на поне късна тийн-възраст и в област, която не изисква много теория. До толкова, до колкото лудите натоварват играта, а децата и юношите - още повече, все пак ще е добре в такъв случай човек да си познава играчите.

От другата страна, ако някой планира да играе подобен герой, най-добре е да премисли още веднъж. Герои, много тясно специализирани в област различна от промъкване и сечене на глави с голяма брадва изискват някаква предварителна подготовка. Неслучайно Белите вълци едно време съветваха разказвачите да дават бонус опит на играчи, които са проучили тук и там за подходящо поведение и употреба на уменията на персонажите си. В допълнение на това, играта на психично болни по прицнип си е трудна, твърде често и за околните, защото мярката при отиграването им е трудна за намиране.






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 3977 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (10) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.