|
Сивостен :: Евро 2008: Ден последен (статия) - Футбол, Европейско първенство по футбол, 2008, Икер Касияс, Йенс Леман, Фернандо Торес, Спортен обзо
 | |
 Свърши се. През следващите четири години с прозвището футболна сила номер едно на Европа ще се титулова една страна, и нейното име ще е Испания. В един от малко по-скучните финали на европейски първенства - но все пак донякъде по-зрелищен от гръцката фиеста от миналото издание на турнира - иберийците надиграха Германия.
 Германия - 0
 Испания - 1 (33' Торес)
Кой знае защо се сещам за онзи античен виц от Ку-Ку, Каналето или кое да беше сродно издание - българският национален отбор гордо удържа 1:1 срещу отбора на буретата в приятелски мач. Този тук не беше приятелски, не бяха трикольорите, но ако на мястото на немците бяха излезли бурета - я с бира, я без - резултатът щеше да е горе-долу същия. Е, буретата можеше да изравнят. То и немците можеха да изравнят със същия успех, ама с четири удара, от които един точен, срещу вратар от класата на Касияс - просто не става.
Защото пък от испанска гледна точка, тези фигури от висшия футболен пилотаж, каскади от финтове, броеници от пасове - в защита - нямаше да доведат до много по-голям резултат ако срещу тях нямаше никой. Или бурета, за да продължим с аналогията.
Известни съмнения би могло да има относно вината на немския ветеран Йенс Леман за единственото попадение в срещата, но от друга страна, той не само извади страхотни положения, а и трудно можеше да има доверие на защитата пред себе си, имайки предвид как минути преди това същата тази отбрана се опита да му вкара може би най-красивия автогол на европейски първенства. Защита, която - между другото - за пореден, и за последен път, този път, можем да си кажем, бе болката на немския национален състав през цялото първенство, а пък и не само на него.
И ако продължим в подобен леко шеговит стил - все пак финалът имаше и своите преимущества. Награждаването определено бе стилно. Миниконцерът преди двубоя - също. За разлика от откриването, при закриването на форума, домакините определено се бяха постарали. Че и телевизионното предаване не прекъсна, макар че точно в този мач нямаше да е голяма загуба. Но - в крайна сметка - повечето турнири не завършват ефектно, а ефективно, и не можем да бъдем безкрайно разочаровани. Видяхме сблъсък на две големи европейски сили, на две различни философии във футбола - рационалната и техничната - и трябва да си признаем, че все пак имаше хубави атаки и от двете страни, добри индивидуални прояви, тактическа дисциплина - дори на моменти в играта на Испания, за която това е нетипично, но което може би до голяма степен я доведе до нейния заслужен триумф.
Като цяло на европейското видяхме осемнадесет забележителни дни, макар и деветнадесетият и последен да не ни поднесе това, което някои от минифиналите в групите направиха. Въпреки това и зрелището, и количеството попадения бяха на по-високо ниво от предходните два големи турнира - световен и европейски - и не мисля, че можем да се оплакваме. Напротив - можем да съхраним надеждата, че все пак красотата във футбола не е окончателно умъртвена от комерсиалността. Защото новият шампион на Стария континент е от красиво играещите отбори. А в последните години европейският футболен модел залага най-вече на ефективността, дори и при традиционно зрелищните тимове.
За останалите преимущества и недостатъци на участниците в турнира вече малко или повече си говорихме - възхода на Русия, хъса на Турция, граничещ с фанатизъм, но все пак и подчертан от завидна футболна грамотност, онзи на Хърватска, арогантността на Холандия, приличната игра на домакините - и като цяло може би възможността да се пренарисува донякъде футболната карта на Европа и на клубно ниво. Дали ще се трансферират отделни играчи, или ще започне да се налива повече в източния футбол - ето, забравихме и Полша, въпреки не толкова впечатляващото и представяне - но като че ли западната хегемония започва все по-сериозно да се разклаща. Като че ли започнатото от ЦСКА (Москва) и Зенит (Санкт Петербург) в малка или голяма степен се доразви на това първенство и не бих се учудил на идното световно да видим не просто една балканска изненада, но и далеч по-силно източно присъствие при преките елиминации.
Дори отваря и един трети въпрос - този за вътрешните първенства. Русия - с над двадесет състезатели от своето. Висшата лига - с топ-отбори без английски футболисти. И Англия дори не се класира. Но това е въпрос, който изглежда тепърва ще се развива завбъдеще. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
