|
Сивостен :: Shutter (2008) (ревю) - Масаюки Очиаи, Люк Доусън, Ужаси, Дейвид Денман, Джеймс Кайсън Лий, Джон Хенсли, Джошуа Джаксън, Йош
 | |
Призрачна бленда (2008)
Отдавна не бях срещал филм на ужасите с класическа постановка, който да не носи марката Стивън Кинг. Като че ли напоследък просто са демоде, което е и малко нормално на фона на предишните десетилетия - а и в момента вкусовете клонят повече към визуалните ефекти.
Тези с призрачен мотив никога не са се нареждали сред любимите ми - като едни от по-слабите представители на тази и без това общо взето клиширана част от филмовата индустрия - може би по-малко клиширани само от вампирските продукции.
Свръхестественото, когато би трябвало да е плашещо, следва да бъде предавано с нечий личен ужас, а не с кървища, буболечки и размазани глави. В момента, в който всички започнат да виждат нещо, а ужасът не е само в нечия глава, далеч по-резонно и разумно звучи героите да се обърнат към някакви съответни институции, отколкото да се борят сами с него.
Нещо повече, тази постановка вече е дотолкова експлоатирана в киното, че масовият зрител не възприема литрите телесни течности като нещо вълнуващо, пък какво остава за плашещо. По-скоро забавно. Замислете се - колко хора приеха "Kill Bill" като нещо повече от зрелищна касапница?
В това отношение, "Призрачна бленда" не прави някакво изключение, и може би това е едно от нещата, които го правят относително скучен филм. Наистина, има четири-пет момента на напрежение, което все пак трябва да му признаем. Но за сметка на това и завръзката е до болка позната, а сюжетът - стандартен. Както и почти цялата и интерпретация, освен може би по-модерния паранормален елемент със спиритуалната фотография.
Очаквах, между другото, тъй като действието се развива в Япония, да се срещна поне с някакъв местен фолклорен елемент на ужаса. Както например бих очаквал и ако действието се развива в България, да има караконджули и някаква местна интерпретация на тематиката - поне за да добави за да добави щипка пикантност и атипичност и малко да извади филма от контекста на масовата холивудска продукция. Но не би. Дори и звуковото оформление си бе типично.
Въпреки всичко изписано обаче "Призрачна бленда" не е толкова лош филм, и особено за любителите на жанра ще бъде и приятен - най-малкото като известно връщане назад към добрата стара традиция. Докато за не дотолкова изкушения от него зрител, не бих го чак препоръчал, освен ако няма достатъчно време за губене и нищо по-добро за правене. Или гледане. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|