|
Сивостен :: The Happening (2008) (ревю) - М. Найт Шаямалан, Ужаси, Алън Рък, Ашлин Санчес, Бети Бъкли, Джереми Стронг, Джон Легизамо, Зоуи Деш
 | |
 Явлението (2008)
Напоследък разсъждавам за този подвид на Хомо Сапиенс, наричан Творец. Въпреки че творчеството и творенето са територия на духа и са неподвластни на каквито и да било метрични оценки, то и творците са хора. И нищо човешко не им е чуждо, включително този бич за здравето (умствено и физическо) - болестите. Но понеже творците са малко по-различни хора, то и болестите им ще да са по-странни.
Та, наблюдавайки развитието на режисьора Шаямалан в последните години - без да съм специалист - долових сигурни симптоми на поне няколко разпространени заболявания: творческа деменция, скоротечна безидейност, злокачествено бездарие - клиничната картина лъсва с пълна сила още през първите няколко минути на "Явлението".
Сюжетът може да се обобщи в едно изречение: ами то случи се най-накрая. Ако трябва да го допълня (като препратка към мои любими фантастични автори), би звучало може би така: всичко живо е трева, но те не вървяха като хора, защото денят на трифидите вече бе настъпил, а дългият следобед на Земята свърши преди понеделник да започне в събота. Звучи странно, нали? За съжаление, сценарият не може да се доближи и на километър от подобни идеи, защото е рядко безсъдържателен и предвидим.
Но нека поговорим за ужаса. Ужасът е онова нещо, което те сграбчва с лепкави пръсти за гърлото и те кара да пищиш. А в по-добрия случай – да стискаш ръката на другарчето или облегалката на стола. Ужасът не е, да повторя, не е поредица от гнусно изглеждащи сцени, от рода на пръснат мозък или градинска косачка, минаваща през човешко тяло. Напъните на Шаямалан ме караха да стискам зъби от досада, а ми идеше да пищя заради толкова очевидно провалени кадри, че и първолак би ги режисирал по-добре.
Актьорската игра по-добре да не я споменавам въобще - Марк Уолбърг (който понякога все пак се представя добре) сякаш участваше в друг филм, и така и не можа до финалните надписи да се досети къде се намира. Зоуи Дешанел беше свеж полъх сред останалото бездарие, но не спасяваше положението.
В заключение - по-добре то да не се беше случвало изобщо... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
