Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Живият Лондон (статия) - География, Англия, Лондон, Любопитно, Пътепис
Живият Лондон

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, неделя, 08 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Върху зелената ни планета не липсват градове, които лесно биха могли да минат в графата “велики”. А тези, които би следвало да се определят като големи туристически атракции, са безброй много, такива не липсват дори и в България. И честно казано, не смятам, че имаме причина да не се гордеем с исторически ценните Копривщица, Созопол и Несебър, космополитния Пловдив и дори мръсната ни столица и още не едно и две големи и малки градчета.

Но за себе си мога да кажа че, освен любознателна и исторически изкушена личност, съм преди всичко човек в, надявам се, първата четвърт от живота си, и много лесно се оставям да бъда отегчен и дори раздразнен от безкрайните галерии и помпозните дворци и църкви, каменните паметници и задръстените от ахкащи туристи музеи. И дори любовта ми към природата е поставена на сериозно изпитание сред поредната ботаническа или зоологическа градина, всяка една красива сама по себе си, но всъщност толкова еднакви.

Е, хората, които ме познават, могат да кажат, че не съм и особено дискотечна личност, и прекарването на безсънни нощи в условия на раздиращи сетивата музика и осветление също не са ми по вкуса. Тогава какво остава? Винаги, когато посещавам някое ново място, се стремя да открия онези отсъстващи в туристическите гидове дребнички забележителности, които по един или друг начин са придобили култов статут и крият в себе си неподозирана история.

А Лондон сам по себе си може да бъде особено богат на подобни гледки. Дори само маратонът, в който тази година участваха масаи в традиционно облекло и въоръжение, както и един тип в метален костюм, финиширал два дни след всички останали, е достатъчен да събуди романтичното в мен. Или пък грандиозното пиянско парти в метрото, с което стотици лондончани посрещнаха забраната за употреба на алкохол в публичния транспорт в нощта на 31-ви май. Така че да зарежем кралицата, бъкингамския й дворец и сменящите се гвардейци, и да видим какво друго би трябвало да се види на двата бряга на Темза.

Започвайки от лондонското сити някъде между Тауър и Лондон бридж, близо до пенсионирания боен кораб Белфаст, се намира може би едно от последните нововъведения в местния списък с атракции. Триумф на съвременното изкуство, или пък най-гениалното изобретение на стийм-пънка след машината на времето, приличния на телескоп тунел свързва директно Лондон и Ню Йорк. Е, може би не съвсем буквално, но съвкупността от системата камери, сателитна връзка и малко прогресивно мислене осигуряват възможност на хора от двата града в реално време (сигурно с някакво забавяне) да си показват голите задници едни на други. Ето ви романтика – вие сте в Лондон, а гаджето ви в Ню Йорк, и получавате възможност да влезете в историята на сапунените опери, като висите по един час всяка сутрин пред кръглия монитор и си изпращате въздушни целувки.

Особен заряд съдържат в себе си и уличните артисти, особено на южния бряг между Уестминстър бридж и Голдън юбилий бридж, както и около Ковънт гардън. Независимо дали са цигански оркестър, джаз музиканти, брейк танцьори или някаква вариация на жонгльори, те винаги събират огромна публика и създават невероятно усещане. Лични фаворити са ми живите статуи, разположени около Лондон ай, и изобразяващи капитан Джак Спароу, Гандалф или пък просто полицай с балетна поличка. На входа на Ковънт гардън пък в момента се намират два огромни пауна с опашки, направени от цветя.

Между Трафалгар скуер и Пикадили съркъс трябва задължително да се спомене Чайна таун (която е по-скоро Чайна стрийт), заради цветовете, заради ресторантите с изложени на витрините печени патици (с главите) и сепии, както и заради игралните домове – нали все пак си говорим за китайци. Продължавайки на север, стигаме и до Сохо, център на пикантния нощен живот, с множество стриптийз клубове и секс-магазини, безсрамно изложени на вниманието на минувачите.

Но истинската атракция според мен е Уест енд, онова сборно понятие за огромното количество театри и добилите световна известност мюзикъли. Да, ние си имаме красивата сграда на Народния театър и невероятни комедийни таланти. В Лондон такива си нямат, но независимо, че сградите са кичозни, самите мюзикъли са грандиозни. Всеки един театър сам по себе си е декор, затова не пропускайте да видите замъка на Монти Пайтън или огромната златиста фигура на рок изпълнител върху фасадата на Критерион, където се поставя We will rock you. И още Фантомът на операта, Властелинът на пръстените, Хеърспрей и десетки други, които са на сцена от години и продължават да събират публика. Мога да ви гарантирам, че всяко едно от тези представления е уникално само по себе си и си заслужава да се види, или по-скоро да се почувства.

Някъде около кръстовището на Ню Оксфърд стрийт, Чаринг крос и Тотнъм корт роуд се намира Астория, легендарната концертна зала, доста по-срамежлива и неугледна в сравнение с Роял Албърт Хол например, но любителите на рок музиката ще ме разберат. Ако пък търсите аналога на Три уши или О’Шипка, то той се нарича Лондон Ъндъруърлд, точно под пъба На края на света и се намира в Камдън, близо до зоологическата градина.

Като си заговорихме за пъбове, то те наистина са нещо уникално в Лондон. Всеки със собствената си фирма, класическата фасада, десетките пиячи, стоящи прави отпред и вонящите тоалетни. Английския ейл със сигурност не може да се бори с афинитета ми към светлото пиво, но обикновено можете да намерите и голямо разнообразие от континентални бири, както и сайдер. Не очаквайте нещо специално от Фиш’н’чипс офертата – просто парче панирана бяла риба с едро-нарязани пържени картофи и пюре от едро-смлян грах, но тук си го обичат. Та така, някак всеки един пъб е различен от останалите, и същевременно са толкова еднакви.

И накрая парковете – Хайд парк, Риджънт’с парк, Грийн парк и Сейнт Джеймс парк, като централни и може би най-посещавани. Огромни, зелени и пълни с живот. Стотици хора, особено през уикендите и при хубаво време (около една седмица годишно) играят футбол, ръгби или каквото могат, хапват и пийват, танцуват, яздят или се любуват на “дивите” животни – катерици, лебеди, пеликани и всякакви разновидности на патица и гъска. Или пък просто мързелуват. А тревата си я тъпчат без спирка, само дето явно така е садена, че да не заприлича на прашен селски път след втората влюбена двойка, минала през нея.

И накрая, ако си говорим за избор на сувенири, то забравете за кралските кожени халби в Тауъра, кралските чехли в Уиндзор или кралските бисквити за следобеден чай около Бъкингамския дворец. Топ три, в обратен ред, лична селекция, включва бикини с емблемата на метрото и надпис Mind the gap (взет от спирките на метрото, разбира се), табелка на пъб (изборът е огромен) и тениска с надпис My boyfriend/girlfriend/son/friend etc. went to London and all I got was this lousy t-shirt.






Допадна ли ви този материал? (4) (1) 6144 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.