Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Ено Рауд: "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" (ревю) - Ено Рауд, Детско-юношески
Ено Рауд: "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада"

Автор: Полина Гроздева, неделя, 08 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

184 ли!?

"Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета - Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А Маншон бе навлякъл огромен Маншон, от който навън стърчаха само върхът на главата и крайчецът на петите му. И ето те вече лижеха сладоледа и любопитно се взираха един в друг..."

Не е възможно да са само 184 страници! Навремето ми се струваха поне петстотин. Ама, нормално - когато я четях, все още се надигах на пръсти, за да си купя вафла. А от тезгяха на кварталното павилионче продавачката виждаше само очите ми. Когато и подавах пари - само ръка, а за поръчката изравнявах устата си с плота - като удавник.

Никакъв удавник обаче не си като малък: мушиш се навсякъде – с позволение или без. Плуваш в море от крака, но хич не ти дреме – за изравняване, ако искаш, може да се качиш се на стол... след това на телевизора, пък ако щех, и на гардероба се накачулваш. Страхопочитание – никакво.

Най-любимо ми беше промъкването в поделението до нас и последвалите маймунски боеве по "катерушките". Голяма забава беше, докато не разбра мама – след това караница, фалшиво разкаяние от моя страна и задължително сведен в краката поглед. Ако имаш дупка на чорапа, по-добре – занимаваш се с нея, докато бурята отмине.

А книга не беше в състояние да ме заинтригува повече от това да тичам из прашните улици, трънливите и пълни с храсталаци горички, да ям джанки и неузрели кайсии, да се катеря по върбите и въобще – да жив... беснея.

Как ще ти чета книги – пфу!

Но макар да нямах желанието да чета, към тази книга се отнасях доста почтително – обемът и караше душата ми да се изпълва с гордост – готвех се да я изчета цялата. А беше и красива, с хубави илюстрации, картинки по мое-времешному, на достатъчно места, според мен.

Днес съвсем не се заблуждавам, че щеше да ми прикове вниманието, ако самата аз не бях прикована вкъщи под карантина. Някакви пъпки, някаква температура – чиста шарка ще да беше. Не се издържаше, но нямаше мърдане. И тъй като не ми се прекарваше времето в скучно драпане и мъка по света навън – мърдах си ръката, за да прелистя страниците и току почеша някъде. Книжката беше интересна.

Спомням си котките. Безбройните котки, които нашите герои успяха първо да заточат на самотен остров, а после да спасят от гладна смърт. С плъхове, много плъхове. И образа на малкия самотник в пухкав... за Маншон става въпрос, от който кой знае как ми ставаше много горещо. Та той само след един, два... три да бяха сладоледа се сдоби със своите двама верни другари и най-сетне започна да пише вместо писма до себе си, стихове – за всички. Колко малко всъщност му трябва на човек.

Мъхеста брада обаче беше моят фаворит. Приютяващият цели птичи семейства в пухкавата си брада, правеше от еленовия мъх в нея най-горчивата, но спасителна отвара - като че ли двете неща обикновено вървят ръка за ръка. С безпогрешния си нюх откривателят на билки и спасителят на малки отровни змийчета беше най-уравновесената натура в цялата тайфа.

А мъничкият Полуобувка вечно ще ми напомня на оня път, когато катерихме Мусала и брат ми имаше чисто нови, хубави... и убиващи кецове. След съвсем кратка намеса пръстите му получиха свободата да се въртят накъдето си пожелаят. Блаженството, което се разля по лицето му, набързо отвя негодуванието на майка ми, на която се падаше честта да му търси поредния чифт обувки... Ta тоя интересен скитник си имаше едно малко мишле-играчка, с което да споделя своите странствания. То беше така да го нарека – четвъртия смелчага, макар и ненаграден с орден. В лудата гонитба с котките именно то играеше главната нелека задача на примамка.

Не, не е меланхолия, нито са мемоари. Няма и чак огромна специална поука, въпреки че онези дребни и доста истински истини са си там - промъкващи се покрай Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада. И пак се нарежда сред всички онези книги за симпатични приключенци, правещи нищо и никакво всичко, от които човек може да запази само най-топло усещане.






Допадна ли ви този материал? (27) (8) 13431 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (19) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
SciFi Series: Alphas
Heimatklänge (2007)
Изневяра
No Country for Old Men (2007)
Хал Клемънт: "Иглата"
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.